Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Саймън потрепери.

— Хайде тогава да се спасим от нощта в някоя топла палатка.

Последваха Бинабик надолу до ръба на езерото. То имаше някакъв странен гланц.

— Защо водата изглежда така? — попита Саймън.

Бинабик направи гримаса.

— Това е пък моята новина, макар да ми е неприятно да ви го кажа. Боя се, че тази буря ни донесе повече злини, отколкото предполагахме. Нашият ров, както бихте казали вие, живеещите в замъци, замръзва.

Слудиг изруга.

— Но езерото е нашата най-добра защита срещу войските на краля!

Тролът сви рамене.

— Е, още не е замръзнало съвсем, иначе щяхме да имаме ужасни затруднения с лодките. Може би ще се размръзне и тогава отново ще ни е защита. — Лицето му, както и лицето на Слудиг, подсказваше, че това не е много вероятно.

На ръба на езерото чакаха две големи лодки.

— Хората и вълците да се качат на тази — каза Бинабик и посочи. — На другата ще са конете и един човек да ги наглежда. Макар че, Саймън, мисля си, че твоята кобила е била с Куантака достатъчно, за да понесе пътуването в нашата лодка.

— Ти за мен трябва да се безпокоиш, троле — изръмжа Слудиг. — Харесвам лодките още по-малко от вълците, а не харесвам вълците много повече, отколкото ги харесват конете.

Бинабик махна презрително с малката си ръка.

— Шегуваш се, Слудиг. Куантака е рискувала живота си заради теб доста често, това поне го знаеш.

— Значи сега аз трябва да рискувам отново своя в една от проклетите ти лодки — изръмжа римърът, но като че ли се усмихна. Саймън за пореден път се изненада от странното другарство, което явно се беше появило между Бинабик и северняка. — Е, добре тогава — каза Слудиг. — Но ако паднеш и почнеш да се давиш, ще съм последният, който ще скочи след теб.

— Троловете — каза Бинабик с подчертано достойнство — не се дават.

После извади една главня от огъня, загаси го с няколко шепи сняг, покатери се в по-близката лодка и подметна:

— Факлите ви са прекалено ярки. Загасете ги. Нека се наслаждаваме на тази нощ, когато най-после могат да се видят няколко звезди. — Запали закритата с рог лампа на предната част на лодката, после предпазливо пристъпи от едната разклатена палуба на другата и запали и лампата на втората лодка. Светлината на лампите, лунна и ведра, се разля по водата, когато Бинабик пусна главнята зад борда. Саймън и спътниците му загасиха факлите си и последваха трола в лодката.

Един от хората на Хотвиг се качи на втората лодка да превози конете, но Намиращата дома, както бе казал Бинабик, не изглеждаше ни най-малко притеснена от присъствието на Куантака и можеше да пътува с останалата компания. Така че тя застана на кърмата на първата лодка и загледа другите коне отзад като графиня, която наблюдава група пияници, пируващи под балкона й. Куантака се сви в краката на Бинабик с изплезен език и започна да следи с очи Слудиг и Хотвиг, които хванаха веслата. Надигна се мъгла и в един миг сушата зад тях изчезна и двете лодки се понесоха през подземен свят между мъглата и черната вода.