Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 130
Перейти на страницу:

— Слушам — отвърна Бекстрьом и опита по възможно най-дискретния начин да разтръска жълтия ленен панталон, макар изведнъж да го усети съвсем прогизнал от пот, а краката му някак мистериозно тозчас се разтресоха по своя инициатива.

— Интересува ни какви всъщност ги вършат твоите колеги — обясни Фаршад. — От моя гледна точка има две възможности — продължи, сякаш по-скоро размишляваше на глас. После пъхна ръка в джоба си, издърпа пачка хилядарки и я остави на масата в хола на Бекстрьом. Пачка, която поразително приличаше на всички останали, които самият той бе намерил в гърненцето със злато. След това неясно защо извади от вътрешния си джоб стилет, измъкна острието, наточено и от двете страни, и си зачовърка ноктите. — От моя гледна точка има две възможности — повтори Фаршад Ибрахим със същия любезен глас, докато братовчед му все още мелеше с челюст, а той самият изглеждаше всецяло погълнат от своя маникюр.

Ще трябва двоен бекстрьомски. И тъй като нямаше кой знае какви възможности, настъпи газта още от самото начало.

— Пощадете ме, пощадете ме — запищя Бекстрьом, изкриви в гримаса облото си лице и протегна сключени ръце в умолителен жест.

После се свлече на коляно, на дясното си коляно, пред гиганта Талиб, сякаш се канеше да му направи предложение за брак.

Челюстта на Талиб спря да мели, той отстъпи половин метър назад, изгледа състрадателно умоляващия Бекстрьом, паднал на коляно в краката му. После сви рамене, извърна глава и погледна боса. Очевидно смутен, поне така изглеждаше.

— Дръж се като мъж, Бекстрьом, не като жена — рече Фаршад със заплашителен тон, поклати глава и го посочи с ножа.

Точно в този миг Бекстрьом атакува.

Приблизително по времето, когато Бекстрьом се настани в скъпата си квартална кръчма на Кунгсхолмен в Стокхолм, полицията в Копенхаген получи известие. Анонимно „лице от мъжки пол“, датчанин на средна възраст, съдейки по гласа, се обади в централата, за да остави съобщение.

В дъното на обширния паркинг на Фасенвайен, на около двеста метра от стария „Радисън“ и само на пет минути от центъра, бе разположен контейнер за боклук. Понастоящем в него имаше труп, натъпкан в обикновен чувал от зебло, предвиден за фураж за свине. Мъжът в чувала не се бе напъхал там самостоятелно, а за да може и датската полиция да го открие, онзи, който го бе наврял там, бе оставил босите му крака да стърчат навън.

— Ами това е май — заяви човекът, преди да сложи край на разговора от телефона си с предплатена карта, невъзможен за проследяване и задължително помощно средство при определени обаждания.

Три минути по-късно първата радиопатрулка бе на мястото, а след още половин час двамата полицаи от „Опазване на обществения ред“ се сдобиха с компания от мнозина колеги от Криминалния отдел на копенхагенската полиция и групата криминалисти.

66

Приблизително по времето, когато Бекстрьом си поръча малко питие към двойното еспресо, онези бяха напреднали дотолкова, че да отворят чувала и да огледат по-отблизо опакованото голо тяло. На шията му с връв бе окачен обикновен етикет с адрес: „Назир Ибрахим, препратете на стокхолмската полиция“, в устата на трупа бе натъпкан фиш за неправилно паркиране, а белезите по тялото свидетелстваха за продължително и мъчително изтезание.

Като послание до мюсюлмански обирджия, проявил небрежност, докато е зарязвал колата си за бягство, то си беше съвсем ясно, и тъй като полицията в Копенхаген вече бе предупредена, оттам потърсиха шведския колега, комисар Хонкамяки от Отдела за борба с размирици на стокхолмската полиция. Когато телефонът на Хонкамяки звънна, той стоеше на улицата пред сградата на Бекстрьом, наблюдавайки самия финал на неговата акция.

Тъкмо вкарваха в линейката най-големият брат на Назир, Фаршад. Двама санитари бяха поели носилката, медицинска сестра държеше системата, Фаршад хленчеше на неразбираем за Хонкамяки език, панталонът му смъкнат до глезените, прогизнал от кръв.

Братовчед му Хасан Талиб току-що бе откаран с друга линейка. В безсъзнание, с медицинска яка на шията, трима си бяха помагали с носилката, лекар и медицинска сестра полагаха усилия да поддържат живота му.

Онзи, който вероятно се чувстваше най-добре, бе вторият брат на Назир, Афсан. Определено носът му бе разбит, обилно окървавен, ръцете извити на гърба, движеше крака преко желание, но иначе си изглеждаше точно както обикновено.

— Да ви го начукам отзад, шибани свине — изкрещя Афсан, докато двама от колегите на Хонкамяки го вкарваха в буса на отдела за борба с безредиците.

1 ... 94 95 96 97 98 99 100 101 102 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)