Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
Но изведнъж тя отмести погледа си, рязко се освободи от прегръдката му и възкликна:
— Кранчето!
Боже мой! Кранчето! Той протегна ръка и бързо го завъртя.
Изглеждаше невероятно, че кислородната възглавница бе издържала налягането.
— Ето какво се случва заради целувки! — все още непоела си дъх рече Зоя. Косите й бяха разрошени, а бялата шапчица се бе наклонила.
И макар да бе напълно права, те отново слепиха устни, сякаш искаха да изтръгнат нещо един от друг.
Вратите към коридора бяха остъклени и нищо чудно някой да ги бе видял. Но да върви по дяволите!
И когато отново успя да си поеме дъх, Олег, сложил ръцете си на гърба й, каза:
— Златце! Така ти казват.
Тя повтори:
— Златце…
Нищо. Бе поносимо.
— Ти не се ли уплаши, че съм каторжник? Престъпник?
— Не! — поклати лекомислено глава Зоя.
— А че съм стар?
— Ти стар?!
— А че съм болен?
Тя положи глава на гърдите му и остана така.
Той я притегли още по-плътно към себе си, за да усети още по-добре топлината на елипсовидните й гърди; бе неизвестно дали върху тях можеше да се задържи най-тежката линийка.
— Наистина ли ще дойдеш в Уш Терек?… Ще се оженим… Ще построим дом…
Всичко й напомняше за онова устойчиво положение, което все не успяваше да постигне, но което бе в натурата й на работлива пчеличка. Притиснала се към него, усещайки го с цялото си същество, искаше да разбере дали това е онзи, търсеният.
— Олег, знаеш ли какъв е смисълът на тези инжекции?
— Какъв? — потърка бузата си в нейната той.
— Как да ти обясня… Научното название е хормонотерапия… На жените вкарват мъжки хормони, а на мъжете — женски… За да се предотвратят метастазите… Но преди всичко това се отразява на… Разбираш ли?
— Не съвсем! — тревожно отговори променилият се Олег. Вече я държеше за раменете така, сякаш искаше да я разтърси, за да чуе истината. — Слушам те, говори!
— Отразяват се отрицателно на половите възможности… Дори преди да се покажат другите странични признаци… При големи дози на жените може да се появи брада, а на мъжете — гърди…
— Почакай! Какво е това? — изстена едва сега започнал да разбира смисъла на думите й Олег. — Тези инжекции какво ми правят? Напълно ли?…
— Е, не напълно. Дълго време либидото остава.
— Какво е това либидо?
Тя го гледаше в очите, после го погали по перчема.
— Това, което изпитваш сега към мен… Желанието…
— Желанието остава, а възможностите — не? Така ли? — попита напълно объркан той.
— Възможностите постепенно се губят, а след това и желанието. Разбираш ли? — Зоя погали с ръка белега му, а после и цялата му буза, днес гладко избръсната. — Ето защо не искам да си правиш тези инжекции.
— Добре измислено! — съобрази най-после той. — Добре измислено! Усещаше сърцето ми, очаквах да ми поставят капан и точно така стана!
Искаше му се да изпрати по дяволите лекарите с най-долните ругатни заради тяхното самоволно решение да се разпореждат с чуждия живот, но изведнъж видя светлото уверено лице на Хангард — вчера, когато с такова горещо съучастие го погледна и изрече: «Тези инжекции са много важни за вашия живот! Трябва да спасяваме живота ви!»
Така ли, Вега? Желаеше му доброто? И заради това с измама го водеше към такава участ?
— И ти ли ще бъдеш такава? — обърна се сърдито към Зоя Олег. Не, защо трябва да си го изкарва на нея! Тя разбираше живота така, както и той: без това защо й е животът? Дори само с алчните си горещи устни тя го бе издигнала до височината на Кавказ. И докато това либидо все още се намираше в неговия кръст, трябваше да бърза да се целува!
— А можеш ли да ми инжектираш нещо против това?…
— Тогава ще ме изгонят от тук…
— Но съществуват такива инжекции?
— Същите са, само че на мъжа трябва да се вкарват мъжки хормони…
— Слушай, Златце, да отидем някъде…
— Ние вече ходихме. Пристигнахме. И трябва да се връщаме…
— Да отидем в лекарската стая!…
— Там е санитарката, влизат и други хора… А и не трябва да се бърза, Олег! Иначе няма да има утре…
— Какво утре, след като утре либидото ще изчезне?… Или може би няма? И благодаря за това, така ли? Измисли нещо… Да отидем някъде!
— Олег, трябва да остане нещо и за по-нататък… А и възглавницата чакат…
……………
— … Сега ще я отнесем…
……………
— От-не-сем… Сег…