Раково отделение

Предстоеше й и друга задача днес и тя не знаеше как да постъпи. Трябваше да направи от предписаните нови инжекции и на Олег на онова място от тялото, което понасяше най-търпеливо инжекциите, но по установените вече между двамата взаимоотношения й бе невъзможно да направи инжекцията: щеше да се развали цялата игра, а и Зоя, както и Олег, не искаше да я прекъсва. И още много напред трябваше да отърколят колелото, за да стане възможна подобна инжекция — вече като между близки хора.

Като се върна отново и приготви същата инжекция за Ахмаджан, Зоя попита:

— А вие редовно ли позволявате да ви бият инжекции? Не ритате ли?

Така да попита и то кого — Костоглотов! Той само това и чакаше, за да се обясни.

— Вие знаете моите убеждения, Зойче. Винаги, когато е възможно, предпочитам да ги избегна. Но зависи кого имам насреща си. С Тургун се получава чудесно: той винаги търси с кого да поиграе шах. Условихме се: ако аз спечеля партията — няма инжекция, ако той — моля, заповядайте. Но там е работа, че с него мога да играя и без топ. А с Мария е невъзможна каквато и да било игра: приближава се със спринцовката с каменно лице; правя опит да се пошегувам, а тя: «Пациент Костоглотов, оголете мястото за инжекция!» Никога няма да каже една топла човешка дума.

— Ненавижда ви!

— Мен?!

— Въобще всички мъже.

— Може би има за какво. С новата сестра също не мога да се разбера. А върне ли се, Олимпиада пък съвсем няма да отстъпи.

— Така ще се държа и аз! — каза Зоя, като приготви поредната спринцовка, но думите й не прозвучаха убедително.

Отиде да прави инжекция на Ахмаджан, а Олег отново остана да я чака до масата за дежурните.

Имаше и още една, много по-важна от първата причина, заради която Зоя не искаше да се бият тези инжекции на Олег. От неделя мислеше дали да му разкрие смисъла им.

Защото се страхуваше да не намеси между тях, вече напълно сериозно, онова, за което се шегуваха досега, а бе напълно възможно. Ако този път всичко не свърши само с разхвърляните по пода дрехи, а връзката укрепне, Зоя наистина може да реши да бъде за него като пчеличка и да склони да замине на мястото на заточението му (в края на краищата той е прав — човек наистина не знае, че и в най-затънтеното място може да го чака щастието!); при това положение предназначените за него инжекции засягаха до известна степен и нея.

И тя също бе против.

— Е, накрая, събрахте ли цялата си смелост? — каза весело тя, след като се върна с празната спринцовка. — Вървете и оголете мястото за инжекцията, пациент Костоглотов! Сега ще дойда!

Но той не се помръдна. Гледаше я не с очите на болен, а за инжекциите се бяха разбрали да не говорят.