Приключенията на Оливър Туист

Последва един твърде подробен разказ, от който стана ясно, че въпросният мистър Конки Чикуид, съдържател на кръчма, сам си обрал парите, вследствие на което бил обявен в несъстоятелност и много хора най-милосърдно му помагали да възстанови състоянието си, така че от цялата работа той спечелил добре. Но всичко било открито благодарение на бдителността на един полицай, както и обстоятелството, че мистър Чикуид се престарал в поставянето на различни улики.

— Наистина много любопитна история — забеляза докторът. — А сега, ако обичате, можете да се качите горе.

— Ако вие обичате, сър — отвърна мистър Бледърс. Като вървяха по стъпките на мистър Лосбърн, двамата мъже се качиха в Оливъровата спалня. Мистър Джайлс вървеше пред компанията и носеше свещ.

Оливър се беше събудил от дрямката, но сега изглеждаше по-зле и с по-силна треска отпреди. Подпомогнат от лекаря, той успя да се задържи седнал в леглото за една-две минутки и така гледаше непознатите, сякаш нямаше понятие какво става наоколо; дори нещо повече — изглеждаше, че не си спомня къде се намира и какво се бе случило с него.

— Това е момчето — започна мистър Лосбърн тихо, обаче натъртено, — което дошло тази сутрин тук за помощ, понеже го ранили случайно при някаква момчешка игра в съседното имение, а този изобретателен човек със свещта веднага го придърпал и се отнесъл така грубо с него, че по този начин изложил живота му на голяма опасност. Това ви заявявам като лекар.

Господа Бледърс и Дъф изгледаха Джайлс, който им бе представен по този начин, а смаяният иконом отправи поглед от тях към Оливър и после от Оливър към мистър Лосбърн. Очите му изразяваха най-комична смесица от страх и озадаченост.

— Вие не ще се решите да отречете това, нали? — обърна се към него докторът, слагайки нежно Оливър отново на възглавниците.

— Направих го с… с най-добри намерения, сър — отвърна Джайлс. — Уверен бях, че е същото момче, иначе в никакъв случай нямаше да го пипна. Аз съвсем не съм безчовечен, сър.

— А за кое момче го помисли? — запита Бледърс.

— За момчето на разбойниците, сър! — отвърна Джайлс. — Те положително водеха момче със себе си.

— И сега ли продължаваш да мислиш това? — запита Бледърс.

— Какво да мисля, сър? — отвърна Джайлс като го погледна в недоумение.

— И сега ли мислиш, че е все същото момче, тъпак такъв? — сопна се нетърпеливо Бледърс.

— Не зная. Искрено казано, съвсем не зная — заяви с тъжна физиономия Джайлс. — Не бих могъл да се закълна.

— Тогава какво мислиш? — запита мистър Бледърс.

— Не зная какво да мисля — отвърна нещастният Джайлс.

— Този човек пиян ли е? — обърна се Бледърс към доктора.

— Какъв сте превъзходен тъпак! — заяви мистър Дъф и се обърна с безкрайно презрение към мистър Джайлс.

През време на този кратък диалог мистър Лосбърн опипваше пулса на пациента си. Сетне стана от стола край леглото и забеляза, че ако господата имат някакво съмнение относно повдигнатия въпрос, най-добре ще е да влязат в съседната стая и изслушат Бритлс.