Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
Господата приеха предложението, отидоха в съседната стая, където Бритлс оплете себе си и уважавания си шеф в такава мрежа от нови противоречия и несъобразности, които не изясниха нищо друго освен собствената му обърканост. Тоя заяви, че ако изправят пред него истинското момче, няма да може да го познае, че е помислил Оливър за него само заради това, че мистър Джайлс е казал това и че преди пет минути мистър Джайлс се разкаял в кухнята за привързаността си.
След това възникна въпросът, дали мистър Джайлс наистина е ранил някого. Като разгледаха пищова, с който бе стрелял, откриха, че е пълен не с друго, а с барут и с кафява хартия. Това откритие направи силно впечатление на всички освен на доктора, който бе извадил останалия в него куршум преди десет минути. Но най-силно впечатление направи това на самия мистър Джайлс, който в продължение на няколко часа бе живял със страха, че е ранил смъртоносно човешко същество, и сега с радост възприе тази нова идея и здраво се залови за нея. Най-после, без да се занимават повече с Оливър, господата Бледърс и Дъф оставиха полицая от Чертзи в къщата, а те отидоха да прекарат нощта в града, като обещаха да се завърнат на другата сутрин.
С утрото дойде и мълвата — двама мъже и едно момче се намирали в затвора в Кингстън, заловени предната нощ при съмнителни обстоятелства, така че господата Бледърс и Дъф се отправиха за Кингстън. При разследването се оказа, че съмнителните обстоятелства се състоят в това, че въпросните хора са спали на копа сено. Това, макар и да е голямо престъпление, се наказва само със затвор и в милостивите очи на английските закони и тяхната любов към всички кралски поданици, не изглежда като достатъчно доказателство (при липса на други улики), че спалите на откриточхора са извършили обир с насилие и затова не подлежат на смъртно наказание. Господа Бледърс и Дъф се върнаха толкова осведомени, колкото бяха преди да отидат там.
Накъсо казано, след ново разследване и твърде много приказки местният съдия с готовност се съгласи да поръчителствува за Оливър заедно с мисис Мейли и мистър Лосбърн, ако това отново се наложи.
Междувременно Оливър взе постепенно да се поправя под грижите на мисис Мейли, на Роза и на добросърдечния мистър Лосбърн. Топлата благодарност на сирачето проникваше като небесен благослов дълбоко в душите им и ги изпълваше с мир и доволство.
Глава XXXII
Оливър води щастлив живот сред великодушните си приятели
Оливъровите болки не бяха нито малки, нито незначителни. Вън от страданията и неудобствата, причинени от счупената му ръка, студът и влагата, на които бе изложен, докато лежа в ямата, му докараха треска, която го мъчи в продължение на много седмици и грозно го изтощи. Но най-после той започна малко по малко да се съвзема и да изразява от време на време с няколко облени в сълзи думи дълбоката си благодарност към двете добри жени. Той изказваше надеждата, че когато се попривдигне, ще съумее да направи нещо, за да докаже признателността си, нещо, което да им даде да разберат с колко обич и топлина е изпълнено сърцето му, нещо, макар и незначително, което да им докаже, че добрината и великодушието им не са отишли напразно, че нещастното момче, което тяхното милосърдие е спасило от несрета и смърт, желае силно да им служи от цялото си сърце и душа.
— Клетото дете! — възкликна Роза, когато веднъж Оливър се мъчеше немощно да изрече тези думи на благодарност, напиращи от бледите му устни. — Ти ще имаш много възможности да вършиш разни неща за нас, ако желаеш. Ние възнамеряваме да идем на село и леля смята да вземем и тебе. Спокойствието, чистият въздух и всичките удоволствия и красоти на пролетта ще ти помогнат да се съвземеш за няколко дни. Ще ти възложим цял куп работи, когато ще бъдеш достатъчно издръжлив за такова усилие.
— Усилие! — извика Оливър. — О, скъпа госпожице, да бих могъл да работя за вас! Да бих могъл да ви доставя удоволствие, като поливам цветята, като се грижа за домашните птици или като по цял ден тичам да изпълнявам поръчките ви, за да ви направя щастлива — — какво не бих дал да сторя това!
— Няма какво да даваш — каза усмихнато мис Мейли, — защото, както ти казах и по-рано, ще ти възложим много дребни неща и ако направиш и половината от това, което се заричаш сега, ти наистина ще ме направиш щастлива.
— Щастлива ли, госпожице! — възкликна Оливър. — Колко е мило от ваша страна да казвате това!
— Ще ме направиш по-щастлива, отколкото мога да го изразя — отвърна младото момиче. — Само мисълта, че скъпата ми добра леля е станала причина да се спасиш от нещастията и бедите, които ни описа, е вече достатъчна, за да изпитам неописуемо удоволствие. А когато виждам, че този, върху когото тя излива своята добрина и милосърдие, е искрено благодарен и привързан към нея, аз се чувствувам по-радостна, отколкото можеш да си представиш. Разбираш ли ме? — запита тя, наблюдавайки замисленото Оливърово лице.