Приключенията на Оливър Туист

Кой може да опише радостта и удоволствието на Оливър, сладостния душевен мир и спокойствие, които болното момче изпитваше сред благоуханния въздух между зелените хълмове и разлистени гори на село! Мястото беше прелестно. Оливър, който бе прекарал дните си сред мръсни тълпи, сред шум и олелия, сега сякаш бе навлязъл в някакво ново съществование. Рози и орлови нокти пълзяха по стените на вилата; бръшлян обвиваше стволовете на дърветата, а градинските цветя изпълваха въздуха с благоуханието си. Наблизо имаше малко гробище, в което не бяха наблъскани високи и противни за окото паметници, а бе изпълнено само със скромни могилки, покрити със свежи чимове и мъх, под които старите хора от селото почиваха в мир. Оливър често скиташе там и като си мислеше за грозния гроб, в който лежеше майка му, понякога сядаше и плачеше, без някой да го види. Но когато вдигнеше очи към дълбокото небе нагоре, той преставаше да мисли, че тя лежи в земята, и тогава заплакваше за нея тъжно, но без болка.

Щастливо време беше то. Дните бяха мирни и спокойни, нощите не носеха със себе си нито страх, нито грижи. Детето вече не чезнеше в тежък затвор, нито пък се събираше с пропаднали хора, то бе обхванато само от щастливи и приятни мисли. Всяка сутрин Оливър отиваше при белокос стар господин, който живееше близо до малката черквичка. Той го учеше да чете по-добре и да пише. Старецът му говореше така мило и се занимаваше с него така усърдно, че Оливър всячески се стараеше да му хареса. След това се разхождаше с мисис Мейли и с Роза и слушаше техните разговори за различни книги. Понякога седеше край тях на някое сенчесто място и не пропускаше нищо от това, което младото момиче четеше. Той би седял така, докато мракът вече не би позволил да се виждат буквите. После приготовляваше уроците си за следния ден, което вършеше с голямо старание в малка стая към градинката. А когато вечерта бавно се спущаше, двете жени отново го вземаха на разходка. Той следеше с голямо удоволствие всичко, което те говореха, чувствуваше се много щастлив, когато поискваха някое цвете и той се покачваше да го достигне или пък изтичваше да донесе някоя забравена от тях вещ, това така го радваше, просто му се струваше, че не е достатъчно пъргав да им услужи. Когато съвсем се стъмнеше, прибираха се в къщи, младото момиче сядаше пред пианото и засвирваше някоя приятна мелодия или запяваше с ниския си сладостен глас някоя стара песен. В такива моменти не запалваха свещи и Оливър сядаше край един от прозорците, заслушан в сладката музика, изпълнен с блаженство.