Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
Когато докторът влезе, предмет на разговор бяха пак среднощните приключения, тъй като мистър Джайлс се бе впуснал в нови подробности. Мистър Бритлс, с канче бира в ръка, потвърждаваше всичко още преди по-висшият от него прислужник да го бе казал.
— Спокойно! — каза докторът и махна с ръка.
— Благодаря, сър — каза мистър Джайлс. — Госпожата нареди да почерпя с бира, сър, и тъй като не бях в настроение да се оттегля в малката си стая и изпитвах желание да бъда в компания, реших тук, между другите, да изпия моята.
Начело с Бритлс всички измърмориха нещо, с което присъстващите дами и господа изразиха задоволството си от това, че мистър Джайлс бе благоволил да седне при тях. Мистър Джайлс погледна покровителствено наоколо, сякаш искаше да каже, че ако се държат както подобава, той никога няма да ги изостави.
— Как е пациентът тази вечер, сър? — запита Джайлс.
— И добре, и зле — отвърна докторът. — Боя се, че в това отношение вие сте си навлекли беля, Джайлс.
— Надявам се, не искате да кажете, сър — запита мистър Джайлс разтреперан, — че той ще умре. Само ако си помисля подобно нещо, и ми се струва, че вече никога не ще бъда щастлив. В никакъв случай не бих желал да умъртвя едно момче, нито даже нашия Бритлс, дори всички сервизи в окръга да откраднат, сър.
— Не е там работата — каза тайнствено докторът. — Мистър Джайлс, вие протестант ли сте?
— Да, сър, надявам се, че съм такъв, сър — запелтечи мистър Джайлс пребледнял.
— Ами ти, момче, какъв си? — обърна се докторът остро към Бритлс.
— Миличък божичко, сър! — възкликна Бритлс, като се стресна силно. — Аз съм… също като мистър Джайлс, сър.
— Тогава кажете ми — продължи докторът, — кажете ми и двамата! Можете ли да се закълнете, че момчето горе е същото, което е било провряно снощи през прозорчето? Веднага! Хайде! Готови сме да ви чуем!
Докторът, когото всички познаваха като едно от най-благите същества на света, изрече тези думи с такава ярост, че Джайлс и Бритлс, които бяха доста замаяни от бирата и възбудата, се зазяпаха един друг съвсем вцепенени.
— Внимавайте в отговора, господин полицай — каза докторът, като махаше тържествено с пръст и почукваше по основата на носа си, за да подчертае сериозността на положението. — Може да излезе нещо от тази работа.
Полицаят си даде най-мъдрия възможен вид и грабна служебната си палка, която се облягаше бездейно в ъгъла до огнището.
— Касае се за един прост въпрос на разпознаване, както и вие виждате това — каза докторът.
— Точно така, сър — отвърна полицаят, като се закашля буйно, понеже бе допил бързешком бирата си и част от нея бе влязла накриво.
— Налице е къщата, в която са влезли с взлом; двама мъже зърват едно момче сред барутния дим, сред мрака и произлязлата паника. Налице е и едно момче, което идва на следващото утро в същата тази къща и защото по някаква случайност ръката му е превързана, тези мъже го дръпват грубо — с което действие подхвърлят живота му на голяма опасност — и се кълнат, че това е крадецът. Сега въпросът е дали деянието на тези мъже се оправдава от обстоятелствата и в какво положение се поставят с това те?
Полицаят кимна дълбокомислено. Той заяви, че ако това не е повод за съдебно преследване, готов е да го обесят.
— Още веднъж ви питам — загърмя докторът, — можете ли да се закълнете, че това момче е същото?
Бритлс погледна колебливо към мистър Джайлс; мистър Джайлс погледна колебливо към мистър Бритлс; полицаят сложи ръка зад ухото си, за да долови по-добре отговора; двете жени и тенекеджията се наклониха напред, за да слушат; докторът бе отправил остър поглед към тях — и в този момент на градинската врата се позвъни и се чу тропот на колела.
— Те са! — извика Бритлс, явно облекчен.
— Кои? — възкликна на свой ред уплашено докторът.
— Чиновниците на полицейския следовател, сър — отвърна Бритлс, като взе една свещ. — Аз и мистър Джайлс изпратихме за тях тази сутрин.
— Какво? — извика докторът.
— Да — отвърна Бритлс. — Пратих съобщение по файтонджията и само се чудя, защо не дойдоха по-рано, сър.
— Така значи си направил, а? Тогава дявол да го вземе бавния ви файтон, това е всичко — каза докторът и си излезе.
Глава XXXI
Създава се критично положение