Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
— Нека помисля, госпожо — каза докторът, — нека помисля.
Мистър Лосбърн пъхна ръце в джобовете си и обиколи няколко пъти стаята. От време на време той поспирваше, залюляваше се на пръсти и страшно се мръщеше. След като на няколко пъти възкликна: „Намислих! — и след това: — Не, не съм го намислил!“ — подир което възобновяваше обикалянето и мръщенето. Най-после той се спря и каза:
— Мисля, че ако ми дадете пълно и неограничено право да сплаша и смъмря Джайлс и онова момченце, Бритлс, ще мога да наредя нещо. Джайлс е стар и верен слуга, знам това, но вие ще можете да му се отплатите по хиляди начини, а и трябва да го възнаградите, че е такъв добър стрелец. Нямате нищо против, нали?
— Само ако няма някакъв друг начин да запазим детето — отвърна мисис Мейли.
— Не, няма друг начин — каза докторът. — Уверявам ви, друг начин няма.
— В такъв случай леля ми ви дава пълна власт — каза Роза, като се усмихна през сълзите си, — но, моля ви се, не бъдете по-строг с клетите хорица, отколкото е необходимо.
— Вие, изглежда, смятате — забеляза докторът, — че днес всички освен вас са склонни да бъдат коравосърдечни, мис Роза. Но аз се надявам заради подрастващото мъжко поколение въобще, че първият подходящ младеж, който се обърне към вас за съчувствие, ще ви намери в същото разнежено състояние, в което сте в този момент. И бих желал да съм млад, за да мога веднага да се възползувам от настоящия благоприятен случай.
— Вие сте също такова момче, както самият Бритлс — отвърна Роза поруменяла.
— Добре, добре — каза докторът и се засмя от все сърце, — това не е трудна работа. Но нека се върнем към момчето. Има едно още по-важно нещо, върху което трябва да се споразумеем. Предполагам, ще се събуди след около час и макар да казах на онзи твърдоглав полицай долу, че в интереса на здравето му не трябва да го местим, нито пък да му приказваме, смятам, че можем да поговорим с него, без това да го излага на някаква опасност. Ето сега моето условие: ще го разпитам във ваше присъствие и ако от това, което ни каже, стане ясно за всеки трезвомислещ човек, че то е наистина лошо и непоправимо момче (което е повече от възможно), тогава ще го оставим на съдбата му или най-малкото, аз няма да направя нищо повече за него.
— О, не, лельо! — замоли се Роза.
— О, да, лельо! — настоя докторът. — Ще се споразумеем ли?
— Не е възможно да е закоравял престъпник — каза Роза. — Не е възможно.
— Много добре — отвърна докторът, — тогава ще имате още по-голямо основание да се съгласите с условията ми.
Най-после споразумението бе сключено и договарящите страни седнаха да чакат с известно нетърпение, докато Оливър се събуди.
Търпението на двете дами трябваше да понесе по-голямо изпитание, отколкото мистър Лосбърн им беше внушил да очакват. Часовете минаваха един след друг, а Оливър продължаваше да спи тежък сън. Беше се свечерило вече, когато добросърдечният доктор прати да им съобщят, че момчето се чувствува достатъчно добре и може да разговаря. То е много болно поради загубата на кръв, каза той, и оттам идва голямата му слабост, но така много го тревожи желанието да разкрие нещо, че по-добре би било да му се даде тази възможност, отколкото да се настоява да седи мирен до следната сутрин, което иначе би било по-разумно.
Разказът му отне много време. Оливър им разправи цялата си простичка история, като често се принуждаваше да спира от болка и от липса на сили. Жално беше да се слуша в затъмнената стая слабият глас на болното дете, изброяващо нещастията и злините, причинени му от коравосърдечни хора. О, ако когато потискаме и измъчваме нашите ближни, поне за миг помислим за човешките прегрешения, които подобно на гъсти и тежки облаци се издигат към небето може би бавно, но все пак сигурно, за да излеят след това отмъщението си върху главите ни, ако можехме поне за миг да чуем във въображението си свидетелстващите гласове на умрелите, които никаква сила не е в състояние да задуши и никаква гордост не може да спре, къде ще останат тогава злините и несправедливостта, страданието, жестокостта и беззаконието!
Тази нощ нежни ръце поглаждаха Оливъровата възглавница, а красота и добородетелност бдяха над съня му. Той се чувствуваше спокоен и щастлив, затова би могъл да умре, без да промълви думица.
Веднага щом разказът приключи и Оливър отново бе оставен да си почива, докторът си обърса очите, прокле ги заради слабостта им и слезе долу да се нахвърли върху мистър Джайлс. Като не намери никого в долните стаи, хрумна му, че може би работата ще свърши по-добре в кухнята, така че се отправи нататък.
В долната камара на домашния парламент се бяха събрали: женската прислуга, мистър Бритлс, мистър Джайлс, тенекеджията (който бе получил специална покана да остане до вечерта поради направените от него услуги) и полицаят. Последният джентълмен имаше едро тяло, едра глава, едри черти и големи ботуши и имаше вид, че е погълнал пропорционално за едрината си количество бира — което наистина бе направил.