Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
— Кой е? — запита Бритлс, като открехна малко вратата, без да сваля веригата. Той надзърташе и засенчваше с ръка свещта.
— Отворете вратата — каза отвън мъжки глас. — Тук са чиновниците на полицейския следовател, за които пратихте днес.
Твърде много облекчен от това уверение, Бритлс отвори широко вратата и застана лице срещу лице с внушителен мъж в широка дреха, който влезе вътре, без да каже нищо повече, и изтри краката си на бърсалката така спокойно, сякаш живееше в къщата.
— Имате ли конюшня, където да подслоним файтона за няколко минути, млади момко? — запита човекът.
Бритлс отговори утвърдително и посочи конюшнята, а внушителният човек се върна при градинската порта да помогне на другаря си да вкарат файтона. Бритлс, изпълнен с възхищение, им светеше. Като свършиха тази работа, те влязоха в къщата. Въведоха ги в приемната. Този, който беше почукал на вратата, беше пълен човек, със среден ръст и имаше около петдесет години. Косата му беше черна, лъскава и доста ниско подстригана. Той притежаваше бакенбарди, кръгло лице и остри очи. Другият беше червенокос, кокалест човек, с високи ботуши, с малко неприятна физиономия и упорит вирнат нос.
— Кажи на господаря си, че Бледърс и Дъф са тук — каза по-пълният човек, като поглади косата си и сложи чифт белезници на масата. — О, добър вечер, сър. Мога ли да ви кажа една-две думи насаме?
Тези думи бяха отправени към мистър Лосбърн, който току-що бе влязъл в стаята. Той даде знак на Бритлс да се оттегли, след което въведе двете дами и затвори вратата.
— Ето господарката на къщата — каза мистър Лосбърн и посочи мисис Мейли.
Мистър Бледърс се поклони. Поканиха го да седне, той сложи шапката си на пода, взе стол и кимна на Дъф да стори същото. Последният джентълмен, който или не бе много свикнал на добро общество, или пък не се чувствуваше твърде удобно сред него, седна, като направи редица мускулни упражнения с крайниците си и пъхна дръжката на бастуна си в уста с известно смущение.
— А сега относно обира, сър — каза Бледърс. — При какви обстоятелства стана работата?
Мистър Лосбърн, който, види се, искаше да печели време, разправи всичко надълго и нашироко и с най-големи подробности. Господата Бледърс и Дъф се поглеждаха многозначително и от време на време си кимаха с глава.
— Не мога да кажа с положителност, докато не съм видял извършеното, разбира се — каза Бледърс, — но моето мнение е, че това не е дело на селянин, е, Дъф?
— Разбира се, че не — отвърна Дъф.
— И това ли е всичко около обира?
— Всичко — отвърна докторът.
— А какво е това, което слугите разправят, за някакво си момче?
— Абсолютно нищо — отвърна докторът. — Един от изплашените слуги си пъхнал в главата, че момчето има нещо общо с опита за кражба, но, разбира се, това е просто глупост, същинска безсмислица.
— Много лесно разрешавате въпроса, ако действително е така — забеляза Дъф.
— Той е напълно прав — каза Бледърс, като кимна одобрително към другаря си и взе да си играе с белезниците, сякаш те бяха някакви кастанети. — Кое е това момче? Какви обяснения дава за себе си? Отде идва? Не е паднало от небето, нали, сър?
— Разбира се, че не — отвърна докторът и погледна неспокойно дамите. — Аз знам цялата му история, но към нея ще се върнем после. Предполагам, че най-напред ще искате да видите мястото, откъдето крадците са направили опит да влязат.
— Точно така — съгласи се мистър Бледърс. — Най-напред да прегледаме мястото, а сетне да разпитаме слугите. Това е обикновеният начин на действие.
Донесоха свещи и господата Бледърс и Дъф, последвани от местния полицай, Бритлс, Джайлс и — накъсо казано, от всички останали, — влязоха в малката стаичка на края на коридора и разгледаха прозорчето. Сетне обиколиха през тревата и пак разгледаха прозорчето. После пак им дадоха свещ, за да разгледат подробно капака на прозореца, след това фенер — за следите от стъпки, а най-после вилата, за да преровят храстите. Като направиха всичко това (всички ги гледаха, притаили дъх от любопитство), господата Бледърс и Дъф влязоха отново вътре. На мистър Джайлс и Бритлс бе възложено да представят мелодраматично собственото си участие в нощното приключение, което те повториха около шест пъти. Относно някои важни подробности първия път си противоречиха на няколко места, но последния път противоречието възникна за не по-малко от половин дузина подробности. После Бледърс и Дъф напуснаха стаята и отидоха да се съвещават, като направиха това с такава тайнственост и тържественост, че и най-сериозният лекарски консилиум върху някои от най-трудните медицински проблеми би бил детска игра в сравнение с техния.