Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
— Аз съм магаре! — каза докторът след дълго мълчание. — Знаеше ли ти това по-рано, Оливър?
— Не, сър.
— Тогава не го забравяй.
— Магаре — повтори докторът след дълго мълчание. — Дори и да беше същата, къща, и да бях намерил в нея същите хора, какво бих могъл да направя самичък? А даже и да имах кой да ми помогне, не виждам каква полза би имало от това. Само щях да се изложа на опасност и щях да потвърдя, че момчето е взело участие в предприетия опит. Но това щеше да ми бъде напълно заслужено. Все си навличам разни бели, като действам под натиска на поривите си. Хубав урок щях да получа.
Истината е, че прекрасният доктор действително през целия си живот бе действал под влиянието на поривите си и тяхното естество биваше такова, че винаги печелеше почитта и уважението на познатите и близките си. Искрено казано, той бе малко зле настроен поради разочарованието си от обстоятелството, че първият случай, който трябваше да докаже истинността на Оливъровия разказ, се оказа несъстоятелен. Той обаче скоро се успокои и като намери отговорите на въпросите, които зададе на момчето, все така прями и последователни, както преди, врече се оттогава нататък да му вярва напълно.
Оливър знаеше името на улицата, на която живееше мистър Браунлоу, така че те можеха да се отправят нататък. Когато файтонът наближи, сърцето му заби така силно, че той едва дишаше.
— Е, мое момче, коя е къщата? — запита мистър Лосбърн.
— Онази! Онази! — отвърна Оливър, посочвайки нетърпеливо от прозорчето. — Бялата къща. Побързайте! Моля ви, побързайте. Чувствувам, че просто ще умра, толкова съм развълнуван.
— Спокойно, спокойно — каза добрият доктор, като го потупваше по рамото. — След малко ще ги видиш и те много ще се зарадват като разберат, че си добре и в оезопасност.
— О! Надявам се! — извика Оливър. — Те бяха толкова добри към мене, толкова благородни!
Колата спря. Не, не тази къща, следната врата. Колата продължи малко и отново спря. Оливър погледна към прозорците, а сълзи на щастливо очакване се стичаха по лицето му.
Уви! Бялата къща бе празна и на прозореца имаше надпис „Дава се под наем“.
— Почукай на съседната врата — извика мистър Лосбърн, хващайки Оливъровата ръка в своята. — Знаете ли какво е станало с мистър Браунлоу, който по-рано живееше тук?
Слугинята не знаеше, затова влезе вътре да пита. Сетне се завърна и каза, че мистър Браунлоу разпродал вещите си и заминал за Западноиндийските острови преди шест седмици. Оливър стисна ръце и се олюля немощно назад.
— И икономката му ли е заминала? — запита мистър Лосбърн след малко мълчание.
— Да, сър — отвърна слугинята. — Старият господин, икономката и един друг джентълмен — негов приятел, всички заедно заминали.
— Тогава карай към дома — обърна се мистър Лосбърн към кочияша — и не спирай конете, преди да сме излезли от този проклет Лондон!
— Ами книжарят, сър — каза Оливър. — Аз го знам къде е. Нека да го видим, сър, моля ви! Нека да го видим!
— Мило мое момче, за един ден ни стигат толкова разочарования — каза докторът. — Стигат и на двама ни. Ако отидем при книжаря, положително ще открием, че или е умрял, или е подпалил къщата си, или пък е избягал. Не. Ще си вървим право в къщи! — И като се поддадоха на порива на доктора, те се отправиха към дома.
Това горчиво разочарование причини на Оливър голяма мъка сред щастието му. Докато беше болен, много пъти той бе изпитвал голямо доволство, като си представяше какво ще му кажат мистър Браунлоу и мисис Бедуиц, с каква радост ще им разправи колко много дни и нощи е прекарал в размисъл относно това, което те бяха сторили за него, и каква горест му е причинила жестоката раздяла с тях. Надеждата, че след това ще може да им обясни как насила са го отвлекли, го бе крепяла и поддържала при последните му изпитания; и сега мисълта, че те са отишли толкова далеч, изпълнени с увереността, че той е негодник и крадец — увереност, която можеше да остане неопровергана до смъртния му час, — всичко това беше по-тежко, отколкото той бе в състояние да понесе.
Случката обаче не промени отношението на благодетелите му към него. След като изминаха две седмици, когато настъпи хубавото топло време и всяко дърво и цвете заразтваря младите си листа и богати цветове, те взеха да се приготовляват да напуснат къщата в Чертзи за няколко месеца. Сервизите, които тъй силно бяха събудили Феджиновата алчност, бяха изпратени на съхранение в банката, а като оставиха Джайлс и един слуга да пазят къщата, заминаха за село заедно с Оливър и се настаниха в една вила.