Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
— О, да, госпожице, да! — отвърна развълнувано Оливър. — Но си мисля, че сега не проявявам никаква признателност.
— Към кого? — запита младото момиче.
— Към добрия джентълмен и милата стара жена, които преди така много се грижеха за мен. Уверен съм, че ако знаят колко съм щастлив понастоящем, те много ще се радват.
— И аз съм уверена — каза Оливъровата благодетелка. — мистър Лосбърн бе така добър да обещае, че когато бъдеш достатъчно силен да можеш да излизаш, той ще те заведе да го видиш.
— Наистина ли, госпожо? — извика Оливър със светнало от радост лице. — Просто не зная какво бих направил от радост, когато отново видя милите им лица!
Наскоро след този разговор Оливър се почувствува достатъчно здрав, за да предприеме намислената разходка. Една сутрин той и мистър Лосбърн излязоха с файтона на мисис Мейли. Когато стигнаха моста на Чертзи, Оливър силно пребледня и възкликна високо.
— Какво става с това момче? — извика докторът, разгорещен, както обикновено. — Какво ти е? Виждаш ли нещо? Чуваш ли нещо?
— Там, сър — извика Оливър, посочвайки от прозореца на файтона. — Онази къща!
— Е, та какво от това? Хей, кочияш, спри! Какво искаш да кажеш за тази къща?
— Крадците … ме заведоха в нея! — прошепна Оливър.
— Дявол да ги вземе! — извика докторът. — Хей, отвори ми да изляза!
Преди обаче кочияшът да бе слязъл от капрата си, мистър Лосбърн се изтърколи от файтона по някакъв начин и като затича към запустялото жилище, започна да рита по вратата като луд.
— Хей! — възкликна един дребен и грозен гърбав човек, който отвори вратата така внезапно, че от силата на последния си ритник докторът едва не се прекатури напред в коридора.
— Какво се е случило?
— Какво се е случило ли? — извика докторът, хващайки го за яката, без да мисли какво прави. — Много неща са се случили. Например — обир.
— А може да се случи и убийство. — отвърна хладнокръвно гърбавият, — ако не си махнеш ръцете. Чуваш ли?
— Чувам — каза докторът и разтърси силно пленника си.
— Къде е дявол да го вземе, как ли беше мошеническото му име Сайкс, да. Къде е Сайкс, крадец такъв?
Гърбавият опули очи, сякаш от крайно удивление и възмущение, сетне се отскубна от ръцете на доктора и като избълва цял залп ужасни проклятия, влезе обратно в къщата. Преди обаче да успее да затвори вратата, докторът се вмъкна в коридора, без да каже нито дума. После се огледа наоколо. Нямаше никаква вещ, никаква следа от каквото и да било, одушевено или неодушевено, нито дори положението на шкафовете, което да отговаря на Оливъровото описание!
— Ей! — провикна се гърбавият, който го наблюдаваше остро. — Защо влизаш така насилствено в къщата ми? Искаш да ме ограбиш ли, или да ме убиеш? Кое от двете?
— Виждал ли си някога човек да върши едното или другото и преди това да пристигне с файтон, смешно старо чудовище? — каза раздразненият доктор.
— Тогава какво искаш? — сопна се гърбавият. — Махай се оттука, преди да съм ти сторил някоя беля. Дявол да те вземе!
— Ще си отида, когато сметна за необходимо — заяви мистър Лосбърн, разглеждайки другото помещение. И то, подобно на първото, по нищо не приличаше на описаното от Оливър. — Ще разкрия някога мошеничеството ти, приятелю.
— А, така ли? — каза подигравателно противният старец. — Ако ти потрябвам някога, ще ме намериш тук. Не съм живял тук като смахнат, и съвсем самичък, в продължение на двадесет и пет години, за да се уплаша от тебе. Ще платиш за това, добре ще ми платиш! — Като изрече тези думи, гърбавият дявол нададе писък и заскача бясно, сякаш обхванат от дива ярост.
— Виж ти, каква глупава работа — мърмореше си самичък докторът. — Момчето сигурно има някаква грешка. Ей, сложи това в джоба си, и си влез вътре. — С тези думи той хвърли монета на гърбавия и се върна при файтона.
Човекът го последва до вратата на колата, като по целия път изричаше най-страшни закани и проклятия. И когато мистър Лосбърн се обърна да каже нещо на кочияша, той погледна към файтона и хвърли за миг такъв остър и свиреп поглед на Оливър — поглед, в който имаше такава ярост и отмъстителност, че в продължение на месеци след това момчето не можа да го забрави, нито наяве, нито насън. Човекът продължи да се заканва злобно, докато кочияшът се качи на мястото си, а после, когато потеглиха, те дълго още го виждаха как тропа с нозе и си къса косата, обхванат от истински или престорен бяс.