Приключенията на Оливър Туист
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на Оливър Туист». Краткое содержание книги:
Междувременно докторът се разхождаше неспокойно в съседната стая, а мисис Мейли и Роза го гледаха с разтревожени лица.
— Честна дума — каза той, като се спря след множеството дълги обиколки, — просто не зная какво да правя.
— Сигурно разказът на клетото дете, повторен пред тези хора, ще спомогне да се отхвърли от него всякакво обвинение — каза Роза.
— Съмнявам се, скъпа госпожице — каза докторът, поклащайки глава. — Не мисля, че това би го оправдало било пред тях, било пред някоя по-висша съдебна инстанция. Какво е той, в края на краищата, ще кажат те? Един беглец. Преценен по-строго, а не само от гледна точка на чувствата, разказът му е твърде съмнителен.
— Но вие не може да не го вярвате — прекъсна го Роза.
— Вярвам го, колкото и чудноват да изглежда, и може би съм стар глупчо, за да го вярвам, но все пак не мисля, че това е разказ, който би минал пред опитен полицейски чиновник.
— Защо не? — запита Роза.
— Защото, хубава моя следователно, погледнат с техните очи, той съдържа множество слаби точки — момчето може да докаже само онези неща, които са в негов ущърб, а не и които са в негова полза. Дявол да ги вземе тези хора, те все ще разпитват и ще искат доказателства и няма да приемат нищо, което да се разбира от само себе си. Вие виждате, че както сам признава, известно време е живял при крадци; бил е воден в участък въз основа на обвинение в кражба; взели са го насила от дома на господина, който го е прибрал, и са го завели в едно място, което нито може да се опише, нито пък има понятие къде се намира. После идва в Чертзи, воден от двама мъже, които много държали той да е с тях, независимо от неговото желание. Пъхват го през прозореца, за да оберат къщата, и тъкмо когато той се готви да събуди обитателите и следователно да направи тъкмо това, което би могло да го оправдае, отгоре му се втурва смахнат лакей и го ранява! Сякаш нарочно, за да му попречи да направи единственото нещо, което би му донесло добро! Не виждате ли всичко това?
— Виждам го, разбира се — отвърна Роза, усмихвайки се на припряността на доктора, — но все пак в него не съзирам нищо, което да вреди на клетото дете.
— Не, разбира се, че не! Благословени да са светлите очи на вашия пол! Те никога не виждат, било за зло или за добро, повече от едната страна на въпроса и при всеки случай това е първата страна, която им се представя.
Като изрече това съждение, резултат на житейската опитност, докторът мушна ръце в джобове и отново се заразхожда по стаята, дори — още по-бързо от по-рано.
— Колкото повече мисля — каза докторът, — толкова по-ясно виждам, че ще възникнат безброй неприятности, ако разправим на тези хора истинската история на момчето. Положителен съм, че няма да повярват. И дори ако в края на краищата не му направят нищо, все пак ще трябва да го влекат по съдилища, а когато всичко стане публично достояние, ще се попречи много на великодушното ви намерение да го спасите от мизерия.
— Тогава какво трябва да се направи? — извика Роза. — Защо ли им е трябвало да пращат тези хора?
— Защо, наистина! — възкликна мисис Мейли. — За нищо на света нямаше да ги допусна тук.
— Едничкото нещо, което мога да кажа — заяви докторът, като седна на стол с отчайващо спокойствие, — е, че трябва да действуваме смело. Целта е благородна и това трябва да бъде извинението ни. Момчето има признаци на силна треска и не е в състояние да му се приказва повече — това поне е утеха. Трябва да се възползуваме от нея. А ако злото възтържествува, вината не е наша. Влезте!
— Не се касае за вътрешна работа, сър — каза Бледърс, като влезе в стаята, последван от колегата си, и затвори добре вратата след него. — Не се касае за вътрешна работа.
— А какво, по дяволите, значи вътрешна работа? — запита нетърпеливо докторът.
— Ние наричаме работата вътрешна, госпожи — каза Бледърс, като се обърна към дамите, сякаш ги съжаляваше, а доктора презираше за невежеството му, — когато слугите имат пръст в кражбата.
— В нашия случай никой не ги е подозирал — каза мисис Мейли.
— Вярвам, че е така, госпожо, но въпреки това те пак може да са имали някакво участие.
— Може би тъкмо поради това, че не сте ги подозирали — намеси се Дъф.
— Дойдохме до заключение, че тук е пипала ръка на гражданин — продължи доклада си Бледърс, — тъй като всичко е вършено много изкусно.
— Действително работата е първокачествена — забеляза полугласно Дъф.
— Участвували са двама души — продължи Бледърс — и са имали момче със себе си. Това е явно от големината на прозорчето. Засега можем да кажем само това. И ако обичате, веднага ще отидем да видим момъка, който лежи горе.