Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
С този последен удар Онасис печели кръгло 100 милиона долари. Не този път не за себе си, з за флота „Онасис“, който след смъртта на хищника се управлява от безлични и усърдни менажери от името и за сметка на Кристина Онасис.
ХЮС — НЕВИДИМИЯТ
Една особена империя.
Затъмнени стаи.
Мормонската мафия.
Ключът към Уотъргейт?
Нишиките на ЦРУ.
„Сума корпорейшън“.
Смърт във въздуха
Когато в Камарата на общините задават няколко деликатни въпроса на английския външен министър, в столицата на Никарагуа — Манагуа, още димят развалините от земетресението. Въпросите са във връзка с един мъж, който в момента — началото на 1973 г. — заема цели два етажа в съвсем новия и най-луксозен лондонски хотел „Парк Лейн“. Той се нарича Хауърд Хюс и тези, които задават въпросите (а и онези, които им отговарят), знаят добре, че според полуофициалните статистики той е вторият най-богат американец след нефтения магнат Жан Пол Гети.
Въпросите в английския парламент се отнасят до следното: по какъв начин пристигналият от руините на Манагуа Хауърд Хюс, без виза и без каквито и да е други документи за самоличност, е влязъл във Великобритания. Депутатът от Лейбъристката партия, който поставя въпроса, установява, че, изглежда, в отделни случаи, е достатъчно пътникът да покаже само чековата си книжка — тогава изискваните по закон документи могат да бъдат пренебрегнати.
По-късно се разбира, че английските власти наистина са затворили очи; милиардерът и свитата му са пуснати да влязат във Великобритания без всякакви документи със съдействието на банката на Ротшилд, след като Ротшилдовци посочват на английското правителство, че Хюс желае да направи в Англия капиталовложения на стойност най-малко 130 милиона долара.
Не по-малко тайнствено е и прехвърлянето на Хюс на международното летище в Маями. Защото милиардерът пристига там от Никарагуа, която по това време е ловна територия на монополите на САЩ и семейството на диктатора Сомоса, със собствен малък реактивен самолет. За да прекоси океана, той, разбира се, има нужда от по-голяма машина, и то не от редовните рейсове, а от обзаведения със салон и с болнично оборудване „флагман“ на собствения си въздушен флот. По това време всесилните данъчни власти в Съединените щати от години преследват със специална следствена мрежа Хюс, тъй като подозират целия му легион в акционерни и данъчни измами в лабиринта на огромните му делови интереси. По тази причина от 1970 г. милиардерът изобщо не стъпва на територията на САЩ. Първоначално той си купува луксозен хотел на Бахамските острови, след това заминава за Никарагуа, оттам — в Канада, после отново се връща в Никарагуа. И сега от гостоприемните прегръдки на семейство Сомоса го прогонва единствено земетресението. Така, за кратко време в Маями, той е принуден да стъпи в САЩ — с брада, която покрива лицето му, с нахлупена на главата шапка с широка периферия и наметало, което покрива неговото измъчвано от болест тяло. Един офицер от митническите власти го разпознава и незабавно съобщава във Вашингтонския център за данъчни разследвания. Хората от центъра веднага влизат във връзка с Министерството на правосъдието. Там обаче получават изненадващ отговор, и то от самия министър. Инструкцията е: данъчните следователи да преследват по избор всички съдружници на Хюс, но самия милиардер да оставят на мира. По такъв начин в Маями тайнственият мъж безпрепятствено преминава от по-малкия самолет в по-големия, за да поеме към Лондон, където го очаква благоразположението на Ротшилдовци. Това е само едно от онези тайнствени, а много пъти и отблъскващи събития, който бележат житейското поприще на Хауърд Хюс. Не би трябвало да се учудваме, че от времето на първото поколение американски хищници никой свръхбогаташ не занимава толкова обществеността в Съединените щати Защото не става дума „просто“ за някой, чието състояние по скромни изчисления се преценява на два-три милиарда долара, но за милиардер, за чийто живот и главно за последните десет години от него се налага терминът „симптом“.
Хауърд Хюс израства в Тексас. Баща му е притежател на фабриката за инструменти „Хюс Тул Къмпани“. Когато я наследява, той е на деветнадесет години. Стойността й се оцелява на половин милион долара. Най-важният продукт, произвеждан от фабриката, е специално устройство за петролни сондажи, което в продължение на години осигурява добър доход. По-късно в периода на развитието преди Втората световна война и по нейно време, „Хюс Тул Къмпани“ процъфтява още повече. Фирмата става една от базите за богатството на Хауърд Хюс. Дъщерните й предприятия могат да се срещнат из целия свят. Продължава да произвежда главно оборудване за нефтени сондажи, но има и подразделения за производство на хеликоптери.