Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Той стана и се загледа след Тамсин, която навлезе безстрашно в мекия прибой на пясъчния плаж. Без да спира нито за миг, тя се хвърли с главата надолу във вълните, а той знаеше, че в това време на годината морето беше леденостудено. Тя излезе на повърхността, за да си поеме дъх, после заплува енергично към другата страна на залива. Вероятно искаше да изпробва течението.
Очевидно Тамсин се чувстваше съвсем естествено във водата, също като на гърба на коня, но това не беше учудващо, като се имаше предвид при какви условия беше живяла. Джулиън слезе на брега и потопи крак във водата. Потрепери, но преодоля себе си и продължи навътре. Щом съзря идващата вълна, побърза да се потопи под нея и в разгорещената му кожа се забиха хиляди ледени острия. Когато отново излезе на повърхността, той откри Тамсин вдясно от себе си. Тя вдигна ръка и му помаха весело, после легна по гръб и се остави на вълните да я носят.
Слънцето стопли тялото й, а меките, люлеещи движения на вълните й напомниха за движенията на тялото й в миговете на екстаза. Вече не усещаше студената вода. Беше затворила очи, слънцето пареше тялото й, скоро й стана топло и зад затворените очи затанцуваха весели розови светлини. Джулиън заплува към нея.
— Излизай най-после, Тамсин, по-студено е, отколкото си мислиш.
Тя промърмори нещо в знак на съгласие, но изобщо не се помръдна. Той й обърна гръб и заплува към брега, изскочи на сушата и — отърси водата от тялото си. Подскочи няколко пъти и скръсти ръце пред гърдите си, за да дочака Тамсин. Тя се обърна по корем и също заплува към брега, но бавно, като оставяше вълните да я носят. Да, любовната игра със сигурност беше добра компенсация за месеците безделие, които му предстояха. Докато размишляваше така, Джулиън крачеше бавно към мястото, където бяха захвърлили дрехите си. Всъщност безделие не беше точната дума за онова, което му предстоеше. Той не можеше да си представи как обществото ще реагира на необикновената гостенка, която беше посрещнал в дома си. Тамсин щеше да възбуди любопитството на всички местни хора, затова той трябваше да положи много усилия, за да заглади острите й ръбове. Представата как Тамсин пие чай в къщата на свещеника под орловия поглед на мисис Торнтън го накара да потрепери от ужас. След това избухна в смях. Разбира се, ако Корнуолските й роднини се намереха скоро, той щеше да се върне при бригадата си, но оставаше фактът, че не можеше да я представи на семейството, без да я е привел в що-годе приличен вид.
Джулиън въздъхна тежко. Чакаше го много работа и момичето трябваше да работи заедно с него. Не му се вярваше, че тя е проумяла колко тежка работа й предстои, но щеше да й се наложи да разбере.
Тамсин излезе на брега и изтича при него. Трепереше от студ, но очите й се смееха.
— Прекрасно беше. Много обичам солената вода. — Тя грабна ризата си и избърса мокрото си тяло. Зъбите й тракаха, устните бяха посинели, но очевидно се чувстваше много добре.
Джулиън я наблюдаваше с опрени на хълбоците ръце. Когато заговори, гласът му прозвуча нарочно хладно и отсечено. Опитваше се да скрие от нея с каква радост наблюдаваше естествените движения на тялото й, докато тя се бършеше между бедрата.
— Искам да разбереш едно: ако наистина си решена да продължиш тази игра, това трябва да бъде последният път, когато си се държала като испанска бандитка. Докато живееш под моя покрив, ще се държиш като английска лейди. Ясно ли се изразих?
— Не съм съвсем сигурна — отговори замислено Тамсин и нахлузи панталона си. — За какво по-точно говориш, милорд полковник? — Тя навлече мократа си риза и потрепери от студ. — За дрехите ми или за това, че слязох да плувам, или може би за онова, което преди малко направихме върху цветята?
Тя закопча ризата си и наклони глава настрани, за да го погледна в очите. Очите й блестяха дяволито, защото очевидно бе решила да го накара да признае, че иска да продължат любовната игра.
— Това беше публична недискретност, глухарче — отговори ухилено той. — Точно за нея говоря. — После й обърна гръб и се запъти нагоре по склона към градината. Беше пъхнал ръце в джобовете си и си подсвиркваше весело.
Тамсин се усмихна разбиращо. Той беше успял да се измъкне от неловката ситуация, без да признае каквото и да било, като едновременно с това си беше оставил всички пътища отворени. Тя се затича след него.
Когато стигна до стената, Джулиън спря и я изчака. Красиво закръглените гърди се очертаваха примамливо под тънката риза, щръкналите от студа връхчета бяха ясно видими.