Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Очите му зашариха по листа, а пръстите му го напипаха и го вдигнаха по-наблизо, докато той продължаваше да стои приведен над масичката за кафе. И двете бяха задраскани, определени от Ники или Ем като безсмислици.
„А Фино“
Беше зачертано по такъв начин, че можеше да се чете като Фине или Фино.
В горния край на листа имаше необикновено дълго URL, съставено от уебсайта и низа за търсене. Уолт забърза към компютъра и внимателно набра адреса в лентата на браузъра. Сърцето му бе свито, устата — пресъхнала, дишането му стана учестено. Знаеше отговора, но следователят в него не би му позволил да прави прибързани заключения, нуждаеше се от солидно доказателство. Той провери повторно всяка буква в дългия адрес, защото не му се искаше да го въвежда отначало, и като се увери, че е точен, натисна „ентър“.
Екранът стана бял. Уолт усети, че затаява дъх, докато уебстраницата зареждаше. Превъртя надолу списъка с резултати. Листът лежеше до клавиатурата му.
„Фино“
— Не… — промълви той.
Имейл адресът Anon.Weakfish@gmail.com се разшифроваше до Фино А Шоу Кен. Фиона Кеншоу.
Уолт местеше поглед между листа и екрана, неспособен да повярва, като се мъчеше да се убеди, че трябва да има някаква грешка. Явно момичетата бяха въвели неправилно адреса. Но надеждното му око долови истината: колкото и да проверяваше, това нямаше да промени резултатите. Ники и Емили бяха свършили отлична работа.
Той се оттласна от масата. Кракът на стола му се запъна и Уолт едва не се катурна по гръб, но протегна крака и възстанови равновесието си. Само че когато се изправи и тръгна из стаята, залиташе леко и очите му не можеха да се откъснат от екрана и от листа с работата на дъщерите му. Закрачи неспокойно насам-натам. Отиде до кухнята, отвори една бира и отпи жадно от кутията, докато продължаваше да мисли какво ли означава всичко това. Разбира се, знаеше… Но не можеше да си позволи да повярва. Затова полагаше усилия да пренареди доказателствата в нещо смислено, което предполага различен поглед върху нещата.
Успя да откъсне очи, колкото да погледне часовника си: 11:28. Откачи блекбърито от колана си и го задържа в длан, после крадешком погледна към стаята на момичетата. Ето това бе конфликтът между работата и семейството — този момент и подобни на него. Извънредните задължения, които професията му налагаше, и фактът, че той им позволяваше да му пречат.
Намери в указателя на блекбърито номера на Майра. Жената на брат му или Кевин охотно щяха да дойдат и да останат в къщата заради дъщерите му, ако ги помолеше. Племенникът му вероятно и без това беше буден.
Отново заработи с телефона и палецът му се поколеба върху зеления бутон — този път избраният номер бе на Фиона. После се отказа.
Доказателството на електронния списък още не беше достатъчно — трябваше да пристигне в писмена форма или от Болд, или от Бъди Корнел, за да бъде от полза за прокурора. Уолт бе допуснал грешка — „Глупава грешка“, помисли си той — като поиска от Болд да притисне хората си да удостоверят доказателството, да го изпратят официално. Можеше ли сега да оттегли молбата си, без да предизвика подозрения? Готов ли беше да направи това за нея? Смееше ли да прави такива прибързани заключения, без да й даде шанс да обясни нещата?
Но си каза, че заключенията му не са прибързани. Първо, настойникът на Гейл от „Анонимните наркомани“ му бе съобщил, че Гейл изкупува вината си към жени, и той си бе спомнил снимката на ококореното чернокожо момченце на стената на Фиона, снимка на жертвите на урагана Катрина: в Ню Орлиънс, родния град на Гейл. Сега имейл адресът от електронния списък му даваше пряка връзка между Гейл и Фиона.
Като се прибави и непостоянното й държане напоследък, изведнъж Уолт започна да вижда подозренията си към Кайра — и реакцията на Фиона към тях — в нова светлина. Спомни си разговора с Винс Уин в нощта на стрелбата в задния му двор и как Уин бе споменал, че е получил съобщение за освобождаването на Гейл по имейла с близо две седмици закъснение; свърза това, основателно или не, с пребледняването на Фиона, когато бе погледнала към телефона си по време на вечерята на Защитниците. Дали тя също не бе получила имейл онази вечер? Дали мъжът в дъното на конферентната зала, човекът, когото Кайра бе сбъркала със своя похитител Рой Коутс, не е бил всъщност Мартел Гейл? Ако Кайра е знаела за миналото на Фиона, бе възможно да се е поставила на нейно място, да е приела безпокойството й като свое, без да осъзнава разликата. Двете момчета, паркиращи колите, бяха описали мъжа като грамаден, все едно излязъл от някой комикс: това съответстваше на размерите на тъпкания със стероиди Гейл.