Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Извинете ме — каза Уолт. — Изпуснах телефона.
— Не знам какво друго мога да ви кажа.
— На този номер ли ще бъдете?
— Да.
— Много ми помогнахте.
— Не звучите особено доволно.
— Ще ви се обадя пак. — Уолт прекъсна връзката и прибра телефона.
Фотографията върху стената на болницата отново си беше истинската, с веселото латинско момиченце. Но лицето на другото дете — онова на снимката на Фиона — се спотайваше под повърхността и тровеше мислите му.
38.
В осем вечерта Уолт гледаше „Дисни Ченъл“ с дъщерите си и във въздуха витаеше ароматът на бургери и домашни пържени картофки. Ники лежеше на пода и играеше на нинтендото си, като едновременно с това гледаше предаването — нещо, което Уолт не одобряваше, но специално тази вечер не смяташе да го прави въпрос. Това обаче му напомни, че докато се опитва да намали своята зависимост от помощта на Лиза, върху него лежи отговорността да бъде постоянен. Момичетата се бяха научили да се промушват през съществуващите пролуки, а понякога и цели проломи, между неговия начин на отглеждане, дисциплината на Лиза и страха на майка им как да се отнася с тях. Извличаха изгода от тези разлики, като настройваха възрастните един срещу друг, цитираха правила от някой друг лагер, които вероятно изобщо не съществуваха, и успешно използваха чувството на вина на Уолт срещу самия него. В това имаше поне две лоши неща: първо, всичко им се разминаваше и, второ, учеха се да манипулират другите, вместо да понасят последствията. Той би могъл да им отпусне известна свобода заради трудното им положение — нали постоянно ги дърпаха в различни посоки — но заради самите тях бе време да установи ясни правила. И да се погрижи, доколкото му е по силите, Гейл да се придържа към същата програма.
— Ники, телевизията или нинтендото, не и двете — каза той.
— Мама ми позволява.
— Искаш ли да й се обадя? Ако каже, че не е така, ще ти взема нинтендото за една седмица.
Тя затвори нацупено конзолата и я избута със сумтене настрани.
— Това предаване е скучно — възропта Ники.
— Не е — възрази Емили. — Аз го харесвам.
— Защо не почетеш, Ники? След предаването ще почетем заедно. И тримата.
— О, татко… — оплака се Емили. А на сестра си каза: — Видя ли какво направи?
— Не съм.
— Напротив!
— Момичета! — повиши глас Уолт. — Сега телевизия, а после ще четем. — Вгледа се в тях, като си мислеше, че тези деца оказват по-голямо влияние върху живота му, отколкото работата и всичките му постижения. На училищните събирания той се представяше с думите: „Аз съм бащата на Ники и Емили“. Мислеше, че това обобщава всичко.
Компютърът му издаде звук откъм хола.
— Скайпът… — викнаха двете момичета почти едновременно.
— Ще се обадя — обяви Уолт. Докато вървеше към масата, добави: — Но когато свърши това предаване, не започвайте да гледате ново.
— Да, да… — съгласи се Ники, звучейки напълно неискрено.
Трябваше да поработи и върху това нейно отношение.
— Имаш ли химикалка? — попита Болд, след като Уолт влезе в скайпа.
— Да.
— В момента не можем да оставяме документална следа, макар че се работи по въпроса.
— Получи ли имейла ми с информацията за обувката на Уин?
— Да. Благодаря ти за това. Ей сега започвам. Изчакай една секунда.
— Слушам те, когато си готов.
— Това са имейлите от електронния списък: всички хора, които са поискали да бъдат уведомени при освобождаването на Гейл. Казаха ми, че за някои от тях били издадени ограничителни заповеди. Други пък били негови жертви. По времето, когато го тикнали в затвора, срещу него имало цял куп обвинения в нападение. Тук са двайсет и два адреса. Ще ти ги прочета бавно. Започвам.
На видеоекрана Болд наведе огромната си глава, върху която очилата за четене, поставени на носа му, изглеждаха дребни като играчка. Зае се да изрежда търпеливо имейлите от списъка, като внимателно отбелязваше главните букви, долните черти и точките.
Уолт повтаряше всеки имейл след него. За някои от тях бе лесно да се определи получателят по името, други нямаше да е трудно да се проследят заради хост сървъра — името на футболен отбор или позната компания. Пет бяха твърде общи и следователно — неясни.
— Тези ще са трудни — отбеляза Уолт.
— Мога да помоля Бъди Корнел да издири истинските имена. В системата им вероятно има останали имейли от тези хора и предполагам, че поне някои от тях се подписват с името си, като пращат писмо. Той трябва само да намери имейлите и да ги прочете. Стига да общуваме по телефона или по друг начин, който не оставя документална следа, мисля, че Бъди ще ни помогне.