Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Ще съм ти благодарен.
— Ще проверя какви са възможностите.
— Мога също така да потърся в Гугъл имейл адресите. Понякога върши работа. И да се обадя на хостинг компаниите. Налагало ни се е да го правим и преди и някои от тях сътрудничат доста охотно.
— Освен това тук имаме информатори — каза Болд, — които са истински магьосници в тази област.
— Анаграми — прозвуча момичешкият глас на Ники иззад рамото на Уолт.
— Здравей, млада госпожице — каза Болд от екрана.
Не се наложи Уолт да се обръща, защото камерата, която показваше лицето му в едно малко прозорче, показваше също и стоящата от лявата му страна Ники.
— Родителите на моите приятелки… — поясни тя — те правят анаграми от имената си, за да не ги знаеш кои са. Заради всички онези страшни работи, за които говориш в училище, татко. Може да са анаграми.
На екрана Болд прикри усмивката си.
— Заслужава си да проверим — каза той.
— Изглежда, дъщерите ми ще ми помогнат — усмихна се Уолт.
— Не мога да споря с това. Ще се обадя на Бъди като резервен вариант.
— Много съм ти задължен.
— И още веднъж ти благодаря за информацията за обувките. Мисля, че ще успеем да се справим с това до утре по някое време, ако си свободен.
— Тук съм — потвърди шерифът.
Прекъснаха разговора. Уолт прегърна Ники с една ръка.
— Добре, момиче… Изглежда си намери работа. Ще ти удвоя джобните, ако разшифроваш тези имена.
— Ами аз? — оплака се Емили.
— Ти ще вземеш половината имена, а Ники — другата половина. Тя започва първа. И двете ще получите допълнителни джобни, а времето за четене се отлага с половин час.
— Ура! — изкрещя Ники прекалено близо до ухото на баща си.
Момичетата се заловиха за работата с ентусиазъм и той осъзна, че са развълнувани от това, че са нужни. Този факт разкри пред него един крещящ пропуск в бащинските му отговорности: той се грижеше за дъщерите си, но рядко искаше от тях да се грижат за него. Докато принтерът в другата стая тракаше, Уолт осъзна, че това важи не само за момичетата. Чувстваше се неудобно, когато хората му предлагаха помощта си — гледаше на щедростта като на дълг, а не като на дар. Дори и на работното си място имаше проблеми да прехвърля работата си на другите и се радваше, че разполага със заместник-шериф, който да върши това вместо него.
Уолт седеше и обмисляше грешките, които бе допуснал с Гейл и продължаваше да допуска с момичетата, когато Ники му донесе няколко листа с разпечатки…
— Задраскахме онези, които изглеждаха безсмислени — обясни Емили.
— И сложихме стрелки на тези, които звучат като имена — добави Ники.
Уолт погледна часовника си: двете се бяха занимавали с това малко повече от час, доволни да намалят времето за четене. Той беше твърде зает с Лари Кинг и с тревогите за недостатъците на характера си.
Похвали ги за свършеното, остави листовете върху масичката за кафе и отиде в тяхната стая. В продължение на четирийсет и пет минути четоха някаква история за пет деца в Дисни Уърлд след смрачаване. Момичетата си легнаха с неохота, което бе нещо обичайно, особено през лятото, когато слънцето залязваше чак в девет и половина, а небето оставаше светло доста след десет часа.
Въодушевен от техните усилия, той избута листовете настрани и се зае да преглежда някои документи от куфарчето си, докато мина единайсет. Летърман атакуваше яростно здравните предложения на администрацията, когато Уолт свърши с работата за вечерта. Изключи телевизора и без да иска, бутна резултатите от усърдната работа на момичетата на пода. Листовете се разпиляха.
Не може да се обясни защо окото вижда определено нещо или ухото чува… Не може да се обясни защо Уолт бе способен да погледне земята в гората и без усилие да различи следи от животни там, където други не забелязваха нищо. Не може да се обясни как един музикант долавя порой от ноти в пълната тишина. Уолт се бе навел и събираше падналите листове, когато зърна първо една дума, отбелязана с ръчно нарисувана стрелка, а после и друга.
„Шоу Кен“