Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Разбира се, споровете възникнали заради търговията. Тази била основната причина за междуособните битки и внезапните въстания, които изпълвали една или друга част на селището с дим, пламъци, изстрели и писък. Изгаряни били села, домъквали хора в двора на раджата, за да ги убият или да ги подложат на мъчения за наказание, че са търгували не с него, а с друг. А само ден-два преди да пристигне Джим, няколко старейшини от същото рибарско село, което Джим впоследствие взел под особеното си покровителство, били хвърлени от скалите — заподозрени, че са събирали и продавали на някакъв търговец от Целебес птичи гнезда за ядене.
Раджа Аланг смятал за свое право да бъде единственият търговец в страната и наказанието за нарушението на неговия монопол било смърт: ала представата му за търговията почти никак не се различавала от най-простите форми на грабеж. Жестокостта и алчността му се ограничавали само от неговата страхливост; той се боял от организираните сили на хората от Целебес, но — до пристигането на Джим — страхът му бил недостатъчно силен, за да бъде в състояние да го усмири. Нанасял им удари чрез своите поданици и твърдо вярвал в правотата си.
Положението се усложнявало и от това, че един пристигнал чуждоземец, полукръвен арабин, вероятно от чисто религиозни подбуди насъскал племената във вътрешността да въстанат (Джим ги наричаше „хора от горите“) и като застанал начело на бунта, се затворил в укрепен лагер на върха на един от хълмовете близнаци. Той бил надвиснал над Патусан като ястреб над птичарник, но опустошавал само вътрешните райони. Цели села, изоставени, гниели на почернелите си колове край бреговете на чистите потоци, ронели във водата снопчета трева от стените и листата от покривите; това било някаква странна форма на естествена смърт, сякаш къщите били растения, загнили до самия корен.
И двете враждуващи групи в Патусан не били сигурни кого арабинът предпочита да ограбва. Раджата се опитвал да кокетничи с него. Някои жители буги91, на които омръзнала постоянната несигурност, не били далеч от мисълта да го извикат. Онези, които били по-млади, се палели, съветвали „да се използува шериф Али с неговите диваци за изгонването на раджа Аланг от страната“. Дорамин с мъка ги възпирал. Той стареел и макар влиянието му да не отслабвало, не можел да се справи със създалото се положение. То било такова, когато Джим като прескочил оградата на раджата, се появил пред вожда на бугите, представил пръстена и бил приет, така да се каже, в самото сърце на общината.
Глава двадесет и шеста
Дорамин беше един от най-забележителните представители на своята раса, какъвто бях виждал някога. За малаец той бе огромен, но не изглеждаше пълен; беше внушителен, монументален. Това неподвижно тяло, облечено в скъпи платове, цветни коприни, златни бродерии; огромната глава със златисточервена чалма; плоското голямо, кръгло лице, набраздено от бръчки; двете полукръгли дълбоки гънки, които започваха от широките, издути ноздри и ограждаха устата с плътни устни; вратът на бик; високото, набръчкано чело над втренчено гордите очи — всичко заедно правеше незаличимо впечатление. Неговата неподвижност (след като седнеше на стола; той рядко помръдваше) изглеждаше изпълнена с достойнство. Не беше известно някога да е повишил глас. Говореше с дрезгав, властен шепот, който звучеше малко глухо, сякаш идеше отдалеч. Когато вървеше, двама невисоки, набити младежи, голи до кръста и с черни островърхи шапки, килнати назад, го крепяха под лактите; те го настаняваха на стола и стояха зад гърба му, докато Дорамин не изразеше желание да стане; бавно, сякаш с мъка, той извръщаше главата си надясно и наляво и тогава те го подхващаха под мишниците и му помагаха да стане. Въпреки това той ни най-малко не приличаше на инвалид — напротив, във всичките му бавни движения се проявяваше някаква могъща спокойна сила. Смяташе се, че по обществените въпроси Дорамин се съветва с жена си, но доколкото ми е известно, никой не бе чул някога да си разменят поне една дума. Двамата мълчаха, когато седяха тържествено край широкия отвор един срещу друг. Долу, в лъчите на залязващото слънце, те можеха да видят широко прострялата се гориста местност — тъмно, спящо море, зелените къдри на което достигаха до теменужната верига на планините — блестящите извивки на реката, подобни на огромна сребърна буква S, кафявата лента на къщите покрай двата бряга, издигащи се над близките върхове на дърветата два хълма близнаци.
91
Буги — малайска народност, която населява остров Целебес и най-близките до него малки острови. Б.пр.