Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
След като свиквам със сумрака, виждам, че в заведението има само жени. Жени се тълпят около малката сцена, за да зяпат стриптийзьорката по червена прашка на пайети и лепенки върху зърната на гърдите. Жени се смеят и флиртуват на бара. Днес има дамска вечер. Силия ме тегли към една от масите. Ингрид седи на нея сама с висока чаша, пълна с небесносиня течност. Вдига очи и аз разбирам, че не й е особено приятно да ме види. Силия я целува и ми показва с ръка да седна. Аз продължавам да стоя.
— Ей, миличко — казва Силия на Ингрид.
— Какви са тези тъпи шеги? — отвръща тя. — Защо си довела и нея?
И двете не ми обръщат внимание. Силия още стиска под мишница книгите ми.
— Страхотно е, че и тя е тук, Ингрид. Просто си помислих, че може би искате да се поопознаете по-добре.
Силия сякаш изпитва угризения, но дори аз долавям, че злорадства от притеснението на Ингрид.
Ингрид ме гледа втренчено.
— Защо си дошла? Да зяпаш ли?
Тя се обляга на стола и вдига брадичка. Със сакото от черно кадифе и кървавочервеното червило прилича на рус вампир. Изглежда убийствено. Чувствам се като гимназистка от дълбоката провинция. Протягам ръце към Силия и тя ми връща книгите.
— Бях принудена да дойда. Сега си тръгвам.
Понечвам да се обърна, но Ингрид се пресяга светкавично и ме сграбчва за ръката.
— Я чакай… — Дърпа към себе си лявата ми длан, аз залитам и книгите се разхвърчават. Изтръгвам ръката си, а Ингрид възкликва: — Ти си сгодена?
Забелязвам, че тя гледа пръстена на Хенри. Не казвам нищо. Ингрид се обръща към Силия:
— Знаела си, нали? — Силия забива поглед в масата и мълчи. — Довела си я, кучко такава, само за да ме дразниш.
Гласът й е тих. Почти не я чувам от бумтящата музика.
— Не, Инг, аз само…
— Майната ти, Силия.
Ингрид се изправя. За миг лицето й е съвсем близо до моето и аз си представям как Хенри целува тези червени устни. Ингрид ме гледа вторачено. Заявява:
— Кажи на Хенри да върви по дяволите. Кажи му и че ще го чакам при тях.
После си тръгва. Силия седи с лице, захлупено върху дланите. Аз започвам да си събирам книгите. Тъкмо да се обърна към изхода, когато Силия казва:
— Чакай.
Аз чакам.
Силия продължава:
— Извинявай, Клер.
Свивам рамене. Тръгвам към вратата и когато се обръщам назад, виждам, че Силия седи сама на масата, отпива от синята напитка на Ингрид и е закрила лице с дланта си. Не ме поглежда.
Вече навън вървя все по-бързо по улицата и накрая отивам при колата, после се прибирам, влизам в стаята си, лягам на леглото и набирам номера на Хенри, него обаче го няма у дома и аз изключвам осветлението, но не заспивам.
По-добър живот с помощта на химията
Неделя, 5 септември 1993 година
(Клер е на 22 години, Хенри — на 30)
Клер: Хенри разлиства опърпания „Настолен справочник на лекаря“. Лошо предзнаменование.
— И през ум не ми е минавало, че си такъв поклонник на лекарствата.
— Не съм поклонник на лекарствата. Алкохолик съм.
— Не си алкохолик.
— Съм, и още как.
Лягам на канапето и слагам крака върху коленете на Хенри. Той оставя справочника върху глезените ми и продължава да го разлиства.
— Не пиеш чак толкова много.
— Но преди пиех. Понамалих, след като за малко да се убия. А и баща ми е добър предупредителен пример.
— Какво търсиш?
— Нещо, което да взема на сватбата. Не искам да те зарязвам, докато стоиш пред олтара под погледите на четиристотин души.
— Да. Добре ще направиш. — Представям си гледката и ме побиват тръпки. — Хайде да избягаме.
Хенри ме поглежда в очите.
— Хайде. Подкрепям предложението с две ръце.
— Майка ми и баща ми ще ме лишат от наследство.
— Няма.
— Не внимаваш. Това е пищен бродуейски спектакъл. Ние сме само повод баща ми да се изфука пред своите приятели адвокати. Ако избягаме, майка ми и баща ми няма да се поколебаят и ще наемат актьори, които да изпълнят ролите ни.
— Искаш ли да отидем в гражданското и да подпишем още преди сватбата? Така, дори и да се случи нещо, поне ще бъдем женени.
— О, но… Не ми се ще да го правя. Ще бъде лъжа… Ще се чувствам странно. Дай да го направим след това, ако на истинската сватба стане някаква издънка.
— Добре. План Б.
Той протяга ръка и аз я стискам.