Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Момиченцето — отвърна Дженаро.
Отнесоха Малкълм до джипа и го положиха на задната седалка. Дженаро затегна турникета около крака му. Малкълм пак изстена. Мълдун вдигна крачола на панталона и видя премазания крак и бялата натрошена кост.
— Трябва да го върнем в лагера — каза той.
— Нима ще си тръгнем без децата? — запита Дженаро.
— Ако са поели из парка, той е цели трийсет квадратни километра — каза Мълдун и поклати глава. — Единственият начин да открием нещо в парка е чрез сензорите за движение. Ако децата са живи и се лутат, сензорите ще ги засекат, ще отидем право при тях и ще ги приберем. Но ако не върнем доктор Малкълм веднага в лагера, той ще умре.
— Тогава да се връщаме — подкани Дженаро.
Двамата се качиха в джипа.
— Ще кажете ли на Хамънд, че не сме намерили децата?
— Не — отвърна Мълдун. — Вие ще му го кажете.
Контролът
Доналд Дженаро гледаше с невярващи очи Хамънд, който беше седнал в празния ресторант и спокойно си хапваше сладолед.
— Значи Мълдун смята, че децата са някъде из парка?
— Да.
— В такъв случай съм сигурен, че ще ги намерим.
— Дано — рече Дженаро. Гледаше как старецът най-спокойно си хапва и го побиха тръпки.
— О, сигурен съм, че ще ги намерим. В края на краищата нали все това повтарям — този парк е направен за деца.
— И все пак нали си давате сметка, че тях ги няма, сър?
— Няма ги? — викна Хамънд. — Естествено, зная, че ги няма. Не съм изкуфял. — Той въздъхна и пак промени тона си: — Виж какво, Доналд, хайде да не се увличаме. Случи се малка авария заради бурята и в резултат претърпяхме тежка и ужасна злополука. Но това е всичко. Ще се справим с положението. Арнолд ще оправи компютрите. Мълдун ще прибере децата. Не се съмнявам, че той ще се върне заедно с тях, преди да си доям сладоледа. Затова нека просто почакаме да видим какво ще стане.
— Както решите, сър — отвърна Дженаро.
— Защо? — попита Хенри Ву, загледан в екрана на пулта за управление.
— Защото мисля, че Недри е направил нещо с кода — каза Арнолд. — Затова го проверявам.
— Добре — съгласи се Ву, — но опитвал ли си други варианти?
— Например? — поинтересува се Арнолд.
— Не зная. Например сигурен ли си, че системите за безопасност не работят? — попита Ву. — Или програмата за проверка на информацията, въведена чрез клавиатурата?
— Господи! — възкликна Арнолд и щракна с пръсти. — Сигурно е така. Системите за безопасност могат да се изключат единствено от главния пулт.
— Добре — каза Ву. — Ако програмата за проверка на информацията, въведена чрез клавиатурата, действа, можеш ли да провериш какво е направил?
— Естествено — потвърди Арнолд и започна да натиска клавишите.
Как не се беше сетил? Беше толкова очевидно. Компютърната система на Юрския парк се състоеше от няколко вградени подсистеми за безопасност. Една от тях беше програмата „keycheck“ — тя контролираше всеки клавиш, натиснат от операторите, които имаха достъп до системата и бяха въвеждали информация в компютъра. Тази програма първоначално беше предназначена да отстранява грешки при въвеждането, но я запазиха от съображения за сигурност.
След миг на екрана се появи цялата последователност от натиснати клавиши, която Недри беше въвел в компютъра през деня.
13,42,121,32,88,77,19,13,122,13,44,52,77,90,13,99,13,100,13,109,
55,103,144,13,99,87,60,13,44,12,09,13,43,63,13,46,57,89,103,122,
13,44,52,88,9,31,13,21,13,57,98,100,102,10313,112,13,146,13,13,
77,67,88,23,13,13
system
nedry
goto command level
nedry
040/#xy/67&
mr goodbytes
security
keycheck off
safety off
si off
security
whte_rbt.obj
— Това ли е? — учуди се Арнолд. — Изглежда, си е играл с часове.
— Може би просто да убие времето — каза Ву. — Докато реши да се заеме с основната си задача.
Горните цифри представляваха ASCII кодове на клавишите, които Недри беше натискал на своя пулт. Тези цифри означаваха, че той все още е бил в рамките на стандартна връзка като всеки обикновен потребител на компютъра. Следователно, в началото Недри просто е изчаквал, което беше доста странно, като се има предвид, че самият той е проектирал системата.
— Сигурно се е опитвал да разбере дали има някакви промени, преди да влезе в нея — предположи Ву.
— Може би — съгласи се Арнолд.
Сега разглеждаше списъка с командите, който му позволяваше да проследи действията на Недри.