Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
Днес въпреки тъжното очакване шифровчикът не донесе лоши новини, което стопанинът сметна за добра поличба. Нещо повече, помощникът му се появи след излизането на шифровчика с пакетче под мишница, сложи го на бюрото и съобщи полугласно:
— Имате пратчица от резидента…
Някога такива, общо взето, скромни рушвети се практикуваха често от резидентите. Нека да е малко и смешно, но подаръче — заради него шефът ще погледне по-благосклонно, пък и ще затвори очи пред нещо, което не си струва да забелязва. По-големите началници рядко излизаха зад граница, освен в състава на официална делегация, а с такава компания няма как да се развихриш по шоповете. Предишният началник на службата го удари на чистофайничество и не приемаше подаръци. Затова на днешния шеф му беше двойно по-приятно да получи колетче отвъд океана. Не подаръкът е скъп, а вниманието.
Помощникът не си тръгваше, пристъпваше плавно, за да не обезпокои шефа, от крак на крак пред бюрото.
— Има ли още нещо? — вдигна очи към него шефът на разузнаването.
— Само една дребна, незаслужаваща внимание неприятност…
— И все пак?
— Анонимка.
— Срещу кого? Срещу мен?
— Моля ви се! Срещу един сътрудник от информационно-аналитичния отдел.
— Дайте да я видя! И не забравяйте да съберете заместниците ми след половин час.
Помощникът наклони глава като знак, че е разбрал заповедта, и тихо излезе. Анонимният сигнал помощникът остави на бюрото.
Шефът на разузнаването взе обикновения бял плик, на който нямаше пощенски обозначения или марки. Нормален чист плик, каквито ползват по канцелариите. На него просто и конкретно бе указан адресатът: „За началника на Службата за външно разузнаване на РФ16“.
Той отвори плика и извади от него сгънатия на четири бял лист. Текстът, както на плика, бе напечатан на машина. Стопанинът сравни на око буквите на плика и на листа. По всичко изглеждаше, че машината е една и съща.
Е, какво, да видим кого клепа нашият Павлик Морозов, помисли шефът. Той дойде в разузнаването на гребена на демократичната вълна на перестройката, затова като всички смяташе образа на пионера доносник за порочен.
„Уважаеми господин Началник на СВР“
Така започваше писмото и шефът се намръщи. Въпреки всички нови политически ветрове служителите от външното разузнаване се обръщаха един към друг по стария начин — с „другарю“. При това и самият началник беше употребявал тази дума през по-голямата част от съзнателния си живот. Заради това, волно или неволно, шефът реши, че авторът на анонимката или играе по съвременните правила, или влага в думата „господин“ ироничен смисъл.
„Принуден съм да се обърна направо към вас, тъй като, ако пратя по командния ред това писмо, то едва ли ще стигне до вас, ще се затрие под всякакви благовидни предлози.
Смятам за свой дълг да ви съобщя, че ме тревожи как се отнася към своите задължения и ценностната система на руския разузнавач служителят от информационно-аналитичния отдел Юрий Владимирович Андриевски.
Някога с него учихме заедно в един клас на разузнавателното училище №101, живеехме в едно общежитие, тренирахме заедно «проследяване» и залагахме учебни «пощенски кутии». По онова време Юрий не се отличаваше нито с усърдие, нито с големи способности. Но имаше, има и сега приятна външност и добре окачен език, което го прави ненадминат майстор по завързването на лични контакти.
След завършването на школата Андриевски работи известно време като куриер под дипломатическо прикритие в Англия. Тук също никакъв го нямаше, а веднъж даже беше арестуван от полицията за скандал в бар. Но затова пък в Лондон той се срещна с Леокадия Пермитина, дъщерята на вашия заместник Е. Г. Пермитин. Скоро младите хора се ожениха. След това бавната преди кариера на Юрий Андриевски направи остър вираж. Като човек с дълбоко аналитичен ум го направиха информатор и той, както и преди продължава да не върши нищо. Достатъчно вялото му участие в подготовката на договорите с разузнаванията на някои арабски и азиатски страни едва ли свидетелства, че информационно-аналитичният отдел е спечелил ценен сътрудник.
16
Руската фидирация. — Б.пр.