![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Докато лежеше в койката, потънала в тези и други тъжни размисли, изведнъж й се стори, че Окото не само я наблюдава, но и попива мъката й. Съзнанието, което я наблюдаваше, несъмнено бе разумно, но то не познаваше нито състраданието, нито жалостта — само някаква безмерна и проницателна бдителност.
Тя скочи и запокити първия предмет, който й попадна, срещу сферата.
— Това ли искаше, а? Затова ли си дошъл, затова ли разкъса нашия свят на парчета? За да ми съсипеш живота, така ли? Защо просто не ме върнеш у дома?
Почти бе сигурна, че посланието й е прието. Усещането бе като под купола на гигантска катедрала, където гласът на всеки, макар слаб и немощен, достига до най-отдалечената точка.
Дали наистина някой я слушаше?
Ако бе така, би ли отвърнал на молбите й?
Един ден телефонът й прошепна:
— Време е.
— За какво.
— Да премина в „безопасен режим“.
Очакваше го. В паметта на телефона се съдържаше огромно количество информация — не само наблюденията върху Окото и записите след Хроносрива, но и истинска съкровищница от сведения за стария, изчезнал свят, между които и творбите на покойния Ръди Киплинг. Нямаше къде да прехвърли тази информация, нито някакъв начин да я разпечата. Докато спеше, оставяше телефона на Абдикадир и той диктуваше различни важни документи, диаграми и карти на неколцина британски писари. Бавен и непроизводителен процес, но по-добре от нищо. Ала това бе само капка в морето за паметта на телефона.
Ето защо Бисиса и машинката се бяха уговорили, когато батериите спаднат до определено критично ниво, телефонът да се изключи. Съхраняването на информацията в него изискваше минимални количества енергия и така той можеше да почака, докато новата цивилизация на Мир не напредне достатъчно, за да си осигури достъп до безценните сведения, които съдържаше.
— Ще те върнем към живот — бе обещала Бисиса на телефона.
Тогава всичко изглеждаше съвсем логично. Но сега, когато й предстоеше да се раздели с малката машинка, нейна вярна спътница още от дванайсетгодишна възраст, Бисиса бе объркана и потисната.
— Ще трябва да натиснеш няколко копчета, за да ме изключиш — предупреди я телефонът.
— Зная. — Тя вдигна телефона и през сълзи избра необходимата комбинация. Преди да натисне последното копче направи пауза.
— Съжалявам — рече телефонът.
— Вината не е твоя.
— Бисиса, страх ме е.
— Няма от какво. Ако се наложи, ще наредя да ти построят гробница, за да те открият след време археолозите.
— Нямах предвид това. Никога досега не са ме изключвали. Как мислиш, дали ще сънувам?
— Не зная — прошепна тя. След това натисна копчето и миниатюрното екранче, което сияеше в бледозелено, бавно угасна.
39
Изследователи
След половингодишно изследователско пътуване из Южна Индия Абдикадир се върна във Вавилон.
Евмений го изведе на разходка из възстановяващия се град. Денят бе студен и ветровит, макар да бе средата на лятото — според изчисленията на вавилонските астрономи.
След няколкомесечно отсъствие Абдикадир бе поразен от промените — жителите на града бяха извършили огромна работа. Освен вавилонци в града се бяха настанили и част от ветераните от македонската армия, както и офицерите на Александър. Експериментът се оказа успешен — двете страни, изглежда, се разбираха добре.
Имаше доста спорове относно това как да постъпят с квартала на западния бряг, превърнат в руини от времето. За македонците той бе пустош, а съвременниците на Бисиса го смятаха за археологическа ценност, която може би криеше интригуващи сведения за миналото на Вавилон. Засега бе намерено компромисното решение да не го закачат.
Но от другата страна на градските стени армията на Александър бе разширила залива достатъчно, за да могат да акостират и по-големи кораби, каквито вече се строяха в набързо вдигнатите сухи докове. Имаше дори малък морски фар, оборудван с газена лампа и огромни полирани огледала, които хвърляха светлината надалеч.