Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Альтернативная история » Окото на времето [bg]
Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Окото на времето [bg]

Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:

Книга първа от поредицата “Една одисея във времето” Милиони години Земята е под наблюдението на първородните – същества, стари като самата вселена. Земните обитатели дори не подозират за съществуването им – докато не настъпва промяната. В един миг Земята е преобразена до неузнаваемост – като разместено китайско домино. Планетата и всички нейни обитатели вече не съществуват в един общ период от време. Светът се превръща в мозайка от различни епохи – от праисторическия период до 2037 г.
1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 120
Перейти на страницу:

— Обаче… не от цар, който стои тук от нямане какво да прави и използва скъпоценен човешки труд, за да вдига паметници, когато няма кой да обработва нивите. — Абдикадир се засмя. — Искаш от мен да му намеря занимание, нали?

— Не бих го казал по този начин. Но Александър открай време проявява любопитство какво става по широкия свят. А и ми се струва, че иска да навести баща си.

— Да навести баща си ли?

— Божествения си баща — Амон, наричан още Зевс — в неговото светилище в пустинята.

— Това ще е знаменателно пътуване.

Евмений се засмя.

— Толкова по-добре. Остава обаче и въпросът с Бисиса.

— Зная. Тя все още седи при онова проклето Око, нали?

— Сигурен съм, че изследванията й са полезни. Но не бихме искали да я изгубим — вие, „хората от бъдещето“, сте наистина много ценни. Чух, че Джош се завърнал от Юдея. Може би той би могъл да й отвлече вниманието…

— Голям хитрец си, Евмений.

— Всеки прави каквото може — въздъхна Евмений. — Ела да те разведа из корабостроителницата.

Подът в криптата на храма бе скрит под плетеница от кабели, навсякъде се виждаха прибори, демонтирани от кабината на сваления вертолет. Беше като мрежа, заплела Окото, сякаш Бисиса се надяваше някой ден да го улови в капана, а не да го изучава. Но Абдикадир знаеше, че тя е тази, която е паднала в капана.

— Хроносривът беше чисто физическо явление — заяви уверено Бисиса. — Независимо от силите, които стоят зад него. Физическо, не магично или свръхестествено. Ето защо е обяснимо с термини от физиката.

— Но не точно с термини от нашата физика — посочи Абдикадир.

Тя хвърли замаян поглед към отсрещната стена. Съжаляваше, че не може да прибегне до телефона, за да обясни по-нагледно.

Абдикадир и ококореният от почуда и малко изплашен Джош се бяха настанили в единия ъгъл на помещението. Тя знаеше, че Джош ненавижда това място — не само заради присъствието на Окото, но и защото тук бе изгубил близък приятел. Докато разговаряха с Абдикадир, той надигаше манерка с чай.

— По време на Хроносрива е имало разкъсване на пространството и времето — продължи Бисиса, — с последващото им съединяване. Дотук всичко е ясно и дори донякъде обяснимо. В известен смисъл пространството и времето са напълно реални. Те подлежат на изкривяване, например със силно гравитационно поле. Трудно е, като със стоманата, но става… Но ако пространство-времето е материално, от какво е направено? Ако се вгледаме внимателно — или ако го подложим на достатъчно по сила въздействие, — бихме могли да различим неговите частици. Времето и пространството могат да се оприличат на гоблен, на плетка от нишки, или струни, които трептят. Честотата на тези вибрации, или звуците на струните, определя свойствата и характеристиките на частиците или енергийните полета, които наблюдаваме — като например тяхната маса. Има много начини, по които нишките биха могли да вибрират — много звуци, които да свирят — но някои от тях, най-високите енергийни звуци, не са се проявявали от раждането на вселената насам. И така, струните се нуждаят от пространство, в което да трептят — не нашето пространство-време, което е музиката на струните, а нещо като абстракция, междинен слой. В множество измерения.

— Продължавай — рече Джош. Очевидно с мъка следеше мисълта й, но полагаше усилия.

— Начинът, по който е организиран този междинен слой, неговата топология, определят и поведението на струните. Междинният слой е като дървения корпус на цигулка. Тоест той оказва въздействие както върху големите, така и върху най-малките звуци. Представете си сега, че пробием дупка в корпуса, тоест извършим промени в структурата на междинния слой. Това неминуемо ще доведе до промяна в начина, по който трептят струните.

1 ... 101 102 103 104 105 106 107 108 109 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)