Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Онзи, който убие дракона [bg]
Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Онзи, който убие дракона [bg]

Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:

Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Дейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори. Неподражаемият антигерой комисар Еверт Бекстрьом се е сдобил с убийство за разследване. Най-очебийните открития на полицаите от Солна по време на предварителния оглед на местопрестъплението са: вратовръзка с петно от сос, чугунен капак на тенджера и най-обикновен чук с пречупена дръжка. Изобщо не е необходимо човек да бъде следовател, за да прозре, че по всяка вероятност това са оръжията на едно твърде обичайно убийство — пречукан пияница. Стига само да притежава очи, за да гледа, и достатъчно здрав стомах да понесе гледката. Въпреки че строгите предписания на лекаря (който настоява Бекстрьом да промени нездравословния си начин на живот) заплашват да навредят на иначе безотказните му анализаторски способности, комисарят забелязва в случая нещо гнило, което прави разрешаването му непосилна задача за редовите му колеги. Наложителна е именно неговата намеса и служебното оръжие трябва да му бъде върнато — на всяка цена.
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 130
Перейти на страницу:

— Откъде да си взема служебното оръжие? — попита я той.

Най-напред онази само поклати глава — със същия цвят на лицето като колегата преди нея, — а когато най-сетне успя да изрече нещо, и гласът ѝ звучеше точно като неговия.

— От шведски полицай, който е нападнат и е възможно да стане жертва на насилие, тоест говоря за екстремна ситуация, така да се каже, се очаква да стреля в краката на нападателя. Под коляното, тъй като дори и един изстрел в бедрото може да бъде фатален — разясни тя.

— Тоест — отвърна Бекстрьом, — ако някое побъркано копеле с нож се втурне насреща ти да те наръга смъртоносно, ще внимаваш да го простреляш в коляното, така ли?

— Под коляното — поправи го инструкторката. — Отговорът е да, тъй като правилникът за стрелба го предписва.

— Аз пък направо бих го попитал дали не иска целувка и прегръдка — ухили се Бекстрьом.

После само поклати глава и си тръгна. Още щом се настани в таксито, звънна на братовчед си, който работеше в полицейски синдикат.

— Значи работодателят все още те лишава от правото да гушнеш малкото сиге — констатира братовчедът внезапно точно толкова кръвожадно, колкото Бекстрьом се чувстваше.

— Именно — отвърна той. — И какво, по дяволите, смяташ да направиш по въпроса?

Всичко, което се изисква, според неговия роднина. Например да се обърне към стар, доверен капацитет, бивш омбудсман в профсъюза, понастоящем инструктор по стрелба в Полицейската академия — с пълни правомощия да подпише всички необходими удостоверения.

— Ще говоря с него да ти се обади, за да се разберете за среща — обеща братовчедът.

— Има ли някакви подробности, които да не пропусна? — попита Бекстрьом.

— Вземи една бутилка — отвърна братовчед му.

За да не губи време, Бекстрьом донесе бутилка от своето най-качествено малцово уиски още веднага на стрелбището на Полицейската академия.

— О, ами благодаря — каза довереният капацитет и се облиза. — Май е крайно време да гушнем малкото сиге — рече, подавайки на Бекстрьом своя СИТ зауер. — Усещаш ли — кимна на Бекстрьом, който претегли оръжието в ръка.

— Кое да усещам?

— Единственият път, когато се надървяш истински, е с малкото сиге в ръка — обясни инструкторът със същия щастлив вид, както в момента, в който си получи подаръка.

Май е луд, помисли си Бекстрьом и провери да не би да го дебне в гръб с друг пистолет, който досега е укривал.

После се прицели, примижа с лявото око, притвори дясното и простреля целта с целенасочен залп точно където бе свикнал.

— По дяволите, Бекстрьом — възкликна неговият инструктор, без да крие възхищението си. — Ти му разказа играта на тоя подлец.

Преди да си тръгне със свидетелството в джоба, новият приятел му каза няколко думи на изпроводяк.

— Мислех си нещо, Бекстрьом…

— Да…

— Макар да се целиш ниско, може би улучваш малко височко, така да се каже.

— Да — отвърна Бекстрьом.

— Май би било добре да се пробваш да стреляш в земята пред подлеца — предложи инструкторът. — Заради всички дърти вещици, дето работят в дисциплинарния отдел, така де.

Майната им, каза си Бекстрьом. Понастоящем пълноправен гражданин и полицай. Само някой да вдигне ръка срещу него, ще му пръсне черепа.

65

Бекстрьом напусна драгоценната си квартална кръчма преди полунощ. Бялото му торнадо от Ювясюоля бе възпрепятствано, тъй като редовният ѝ ухажор ненадейно се появи, за да я вземе от работното ѝ място. При това изгледа Бекстрьом кръвнишки. Така че той се затътри към къщи, отвори вратата на уютната си бърлога, прозя се геройски и влезе.

Май ще гушкам само малкото сиге, помисли си и в същия миг осъзна, че има неочаквани посетители.

— Добре дошъл у дома, шефе — поздрави Фаршад Ибрахим, усмихнат любезно на домакина.

Гигантският му братовчед не обели и дума. Само фиксираше Бекстрьом със своите черни хлътнали очи. Лице като изсечено от камък, стига да не беше бавно мелещата му долна челюст.

— Как бих могъл да услужа на господата? — попита Бекстрьом. Какво да правя сега, по дяволите, помисли си. — Да ви черпя по едно питие — предложи с кимване по посока на кухнята.

— Никой от нас не пие — поклати глава Фаршад Ибрахим, удобно разположен на любимия фотьойл на Бекстрьом, докато братовчед му стърчеше на пост насред стаята и гледаше лошо. — Спокойно, шефе — продължи той. — Дошли сме тук с мирни намерения, имаме малко бизнес предложенийце.

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 130
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)