Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Откъде да си взема служебното оръжие? — попита я той.
Най-напред онази само поклати глава — със същия цвят на лицето като колегата преди нея, — а когато най-сетне успя да изрече нещо, и гласът ѝ звучеше точно като неговия.
— От шведски полицай, който е нападнат и е възможно да стане жертва на насилие, тоест говоря за екстремна ситуация, така да се каже, се очаква да стреля в краката на нападателя. Под коляното, тъй като дори и един изстрел в бедрото може да бъде фатален — разясни тя.
— Тоест — отвърна Бекстрьом, — ако някое побъркано копеле с нож се втурне насреща ти да те наръга смъртоносно, ще внимаваш да го простреляш в коляното, така ли?
— Под коляното — поправи го инструкторката. — Отговорът е да, тъй като правилникът за стрелба го предписва.
— Аз пък направо бих го попитал дали не иска целувка и прегръдка — ухили се Бекстрьом.
После само поклати глава и си тръгна. Още щом се настани в таксито, звънна на братовчед си, който работеше в полицейски синдикат.
— Значи работодателят все още те лишава от правото да гушнеш малкото сиге — констатира братовчедът внезапно точно толкова кръвожадно, колкото Бекстрьом се чувстваше.
— Именно — отвърна той. — И какво, по дяволите, смяташ да направиш по въпроса?
Всичко, което се изисква, според неговия роднина. Например да се обърне към стар, доверен капацитет, бивш омбудсман в профсъюза, понастоящем инструктор по стрелба в Полицейската академия — с пълни правомощия да подпише всички необходими удостоверения.
— Ще говоря с него да ти се обади, за да се разберете за среща — обеща братовчедът.
— Има ли някакви подробности, които да не пропусна? — попита Бекстрьом.
— Вземи една бутилка — отвърна братовчед му.
За да не губи време, Бекстрьом донесе бутилка от своето най-качествено малцово уиски още веднага на стрелбището на Полицейската академия.
— О, ами благодаря — каза довереният капацитет и се облиза. — Май е крайно време да гушнем малкото сиге — рече, подавайки на Бекстрьом своя СИТ зауер. — Усещаш ли — кимна на Бекстрьом, който претегли оръжието в ръка.
— Кое да усещам?
— Единственият път, когато се надървяш истински, е с малкото сиге в ръка — обясни инструкторът със същия щастлив вид, както в момента, в който си получи подаръка.
Май е луд, помисли си Бекстрьом и провери да не би да го дебне в гръб с друг пистолет, който досега е укривал.
После се прицели, примижа с лявото око, притвори дясното и простреля целта с целенасочен залп точно където бе свикнал.
— По дяволите, Бекстрьом — възкликна неговият инструктор, без да крие възхищението си. — Ти му разказа играта на тоя подлец.
Преди да си тръгне със свидетелството в джоба, новият приятел му каза няколко думи на изпроводяк.
— Мислех си нещо, Бекстрьом…
— Да…
— Макар да се целиш ниско, може би улучваш малко височко, така да се каже.
— Да — отвърна Бекстрьом.
— Май би било добре да се пробваш да стреляш в земята пред подлеца — предложи инструкторът. — Заради всички дърти вещици, дето работят в дисциплинарния отдел, така де.
Майната им, каза си Бекстрьом. Понастоящем пълноправен гражданин и полицай. Само някой да вдигне ръка срещу него, ще му пръсне черепа.
65
Бекстрьом напусна драгоценната си квартална кръчма преди полунощ. Бялото му торнадо от Ювясюоля бе възпрепятствано, тъй като редовният ѝ ухажор ненадейно се появи, за да я вземе от работното ѝ място. При това изгледа Бекстрьом кръвнишки. Така че той се затътри към къщи, отвори вратата на уютната си бърлога, прозя се геройски и влезе.
Май ще гушкам само малкото сиге, помисли си и в същия миг осъзна, че има неочаквани посетители.
— Добре дошъл у дома, шефе — поздрави Фаршад Ибрахим, усмихнат любезно на домакина.
Гигантският му братовчед не обели и дума. Само фиксираше Бекстрьом със своите черни хлътнали очи. Лице като изсечено от камък, стига да не беше бавно мелещата му долна челюст.
— Как бих могъл да услужа на господата? — попита Бекстрьом. Какво да правя сега, по дяволите, помисли си. — Да ви черпя по едно питие — предложи с кимване по посока на кухнята.
— Никой от нас не пие — поклати глава Фаршад Ибрахим, удобно разположен на любимия фотьойл на Бекстрьом, докато братовчед му стърчеше на пост насред стаята и гледаше лошо. — Спокойно, шефе — продължи той. — Дошли сме тук с мирни намерения, имаме малко бизнес предложенийце.