Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— По-добре ли е така, милорд полковник?
Джулиън не можеше да разбере защо не я спря по-рано. Защо не я отблъсна, защо не вдигна панталона си и не се отдалечи. Трябваше просто да се върне в къщата и да потисне огромната си възбуда. Това проклето момиче беше нарушило правилата — и той нямаше да му позволи да продължи да го манипулира.
Вместо това той остана като закован на мястото си и се загуби в пламъците на очите й. Слабините му тежаха от желание, тялото му трепереше от допира на меката й плът. Ръцете му обхванаха хълбоците й и тя се разтрепери като лист. Връхчетата на гърдите й щръкнаха и се притиснаха до мускулестите му гърди.
Тамсин се отпусна бавно върху постелята от червени цветя. Ръцете й се плъзнаха по хълбоците му и тя коленичи пред него. Сведе глава и пое пулсиращия му член в устата си, одраска го съвсем леко със зъбите си и го помилва с езика си. От гърлото на мъжа се изтръгна дрезгав стон. Пръстите му се заровиха в сребърно-русата коса и той сведе глава към главата й, проследи прелестната извивка на шията, спусна се към плешките и меката линия на гръбначния стълб, към задника и позеленелите стъпала. Коленичила пред него, тя му даряваше най-невероятното удоволствие на света. Той пое дълбоко дъх, за да се върне в действителността, после коленичи до нея, взе лицето й в двете си ръце и притисна устни в топлата й уста. Вкуси солта на собственото си тяло, вдъхна аромата на кожата й, усети възбудата й.
После я притисна да легне върху червените цветя. Тялото й блестеше розово и нежно на фона на необикновената постеля. Бедрата й се отвориха с готовност. Той проникна с пръсти в топлата й женственост и извика на устните й задъхани, възбудени викове. Пръстите й се вкопчиха в косата му, тя надигна хълбоците си насреща му и се наслади на горещината, която пареше тялото й. Езикът му проникна дълбоко в устата й.
Тамсин се усмихна. Очите й бяха замъглени, страстта й се разгаряше с див пламък. Той се надигна и проследи с език долинката между гърдите й, облиза солените капчици пот и отново впи устни в нейните. Ръцете му се мушнаха под тялото й и обхванаха твърдото задниче. Той я вдигна и проникна с мощен тласък в копринената ножница, която се затвори здраво около него и го заля с вълни на наслада. После и двамата полетяха към свят, изпълнен с великолепие и светлина. Телата им се задвижиха в съвършена хармония.
Някъде много отдалеч Джулиън чу тихите й ликуващи викове, когато и двамата наближиха върха на прекрасното сливане, в което щяха да се изгубят и телата им да се стопят в хладното нищо на висшето блаженство. С последните си сили той се вкопчи в действителността, достатъчно дълго, за да се държи на разстояние от нея, преди да се отпусне във вечността на висшата радост.
Джулиън дойде отново на себе си, когато усети топлото слънце върху гърба си. Все още обгръщаше с ръце крехкото й тяло. От гърлото му се изтръгна задавен стон, той се претърколи и я взе със себе си, за да я настани удобно върху тялото си. Тя се засмя гърлено и скри глава на рамото му. Чувстваше се лека като перце и готова да полети, кожата й беше влажна, а той беше изпълнен с еуфория, каквато не беше изпитвал никога преди това. Нито едно от сексуалните му приключения не му беше носило това великолепно удовлетворение, това чувство за съвършена хармония и мир.
Той я потупа леко по дупето и Тамсин вдигна глава с крайно напрежение на волята.
— Как можа да се случи… все едно какво беше това… — Тя се усмихна замечтано и го целуна в ъгълчето на устата.
— И аз не знам — призна глухо той и помилва задничето й. — Ти не си действителност.
Тамсин избухна в тих смях.
— Напротив, милорд полковник. Аз съм от плът и кръв, чак до крайчетата на пръстите си. — Тя опря ръце на гърдите му и го възседна. — И за да ти покажа, че съм истинска, ще отида да поплувам.
— Водата е ледено студена — възпротиви се той. — Макар че надали е чак като Гуардиана през март.
— Прав си. — Тамсин скочи на крака с лекота, която изобличаваше в лъжа предишната й умора. — Идваш ли с мен?
— Може би… след една минута.
Тамсин хукна към брега. Джулиън остана да лежи по гръб, сложил ръка на челото си, за да защити очите си от яркото слънце. Трябваше да погледне фактите в очите. За пореден път беше отстъпил. И докато това проклето хлапе беше близо до него, щеше да отстъпва отново и отново — особено ако й станеше навик да се съблича гола пред него на такива необичайни места, и то без да го предупреди. Може би беше по-добре просто да приеме радостите, които му даряваше тялото й, да ги приеме като напълно заслужена компенсация. Тя го използваше, значи той имаше право да поиска възнаграждение. Тя щеше да му го даде с готовност.