Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Двеста долара на глава. Съвсем евтино, съвсем приемливо.
— Съгласен, двеста долара.
Бепи бързо протегна дланта си, за да скрепи сделката, и двамата си стиснаха ръцете.
— Кога?
— След около час — отговори Бепи.
— Ще отида да огледам долу. Да проверя дали резервоар пълен.
След това Бепи се обърна към Але Хоп.
— Тоя тип е невероятен! Не очаквах да се навие толкова бързо. Шишкото е малко шантав. Сигурно и той от време на време топва по някой вътре. Даже и не мигна, когато го попитах колко иска. Донякъде ми харесва. Държи на думата си.
— Наистина добре разбира английски, нали? — каза Але Хоп.
— Да, от пари също разбира. Все пак трябва да призная, че цените му са сносни. Обаче с манджата ни го изкарва през носа! Виждали ли сте го в каква чиния обядва? Кръгла и дълбока като паница на санбернар. Лично негова си е. Тъпче я догоре с наденици и чушки.
— Как е положението, Беп? — попита, влизайки Бен.
— Добре е, обаче ти закъсняваш. Казах в два, а сега е два и десет. Не е зле да хапнеш. Ще имаш нужда от сила за тая работа.
— Не можах да намеря място за паркиране. Затова закъснях.
— Ей, гробарю — каза смеейки се Але, — за малко не пропусна погребението.
По-рано същия ден Бепи се бе обадил на Сид Чой. Каза на секретарката му, че Джони Мак го вика в заведението точно в три и петнадесет. Било много важно да присъства.
В три часа Бепи нареди на Але Хоп да отиде отсреща и да извика Червения и Мак.
— Доведи ги тук за уговорената среща. Кажи им, че е безопасно и в пералнята никой не може да ни види. Обясни им, че в тяхното заведение е прекалено опасно за всички ни, а в нашата сграда няма да падат бомби. Че тук има много хора. Накарай ги да се почувстват сигурни, Але.
Але отиде и след пет минути се върна с Червения и Джони Мак. Отведоха ги в канцеларията на Господин Шишко. Това беше първата среща между Мак и Бепи. Никога досега не се бяха срещали лично, лице в лице, но знаеха много един за друг.
Мак беше едър, як човек, с грубиянски вид и татуировки по двете ръце и дланите. Добре известно беше, че човешкият живот не струва пет пари за него. Говореше се, че често убива мигновено и без особена причина. Сега той се ръкува с Бен и Бепи — други двама прочули се с основание убийци.
Бепи се усмихна и демонстрирайки гостоприемство, отведе Червения и Мак до мекия диван. Така щяха да бъдат на ниско и облегнати назад. Искаше по този начин да им отнеме възможността да правят бързи движения. Като седнаха, Червения и Мак се спогледаха, осъзнали твърде късно, че са допуснали да бъдат поставени в уязвима позиция.
— Тука смърди на пикня — забеляза Мак намръщено.
Всички се изсмяха шумно. „Най-после единомислие“ — помисли си Бепи.
— Иди да доведеш китаеца — прошепна той на Але Хоп. — Стана три и петнайсет. Ще чакаме тук. Вземи с теб и Господин Шишко. Той умее да ги разпознава.
Господин Шишко отиде с Але, за да са сигурни, че ще доведе когото трябва. Видяха Чой да пристига с бърза крачка по улицата.
— Господин Чой? — попита Але Хоп. — Джони Мак е отсреща.
Чой ги последва до канцеларията на пералнята с къси, бързи крачки и наведена глава. Червения и Мак се изненадаха, когато го видяха да влиза.
— Ей, какво правиш тук? — попита притеснено Мак.
Чой протегна ръка да се здрависа с всички, а Бепи го наблюдаваше и си мислеше: „Много обичат да се ръкуват тия двулични копелета.“
— Дявол да го вземе, защо се бутаме толкова народ в тая малка миризлива канцелария? — каза Бепи. — Хайде да слезнем долу и да си поговорим на по-широко.
Червения и Мак се поколебаха. Мак погледна приятеля си и го побутна с лакът. Але, Бепи и Бен забелязаха движението. Всички извадиха пистолети.
— Спокойно. Дръжте си нервите. Искаме да ви покажем някои неща — разпореди Бепи, поемайки както обикновено инициативата в свои ръце. — Ако се размърдате, загивате. Червен, можеш да разкажеш на Мак биографията ми, за да бъде наясно, че като кажа нещо, то става. Ако шавне или даже ако пръдне, моментално ще го убия.
— Мак, кротувай — каза Червения. — Наистина ще го направи.
— Имам ли друг избор? — отвърна Мак и мускулите на челюстта му изпъкнаха.
Але бързо освободи Червения и Мак от пистолетите им.
— Вие какво очаквахте бе? — попита ги той. — Открита война ли?
Сид Чой, ядосан и притеснен, се запъти към вратата.
— Няма да присъствам на такова нещо — каза той. — Отивам си.