Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Тоя пък къде е тръгнал? — попита Але.
Бен бързо сграбчи Чой за рамото и го перна по лицето толкова силно, че от устата му потече кръв. Чой се спря насред крачката си.
Поведоха тримата към сутерена. Опитвайки се да остроумничи, Бен подхвърли:
— Ей, Беп, какво ще правиш, грозде ли ще мачкаш? Това винарската ти изба ли е?
Не последва отговор от Бепи, който ги водеше надолу по стълбите към приличащия на гробница сутерен.
— Да не си откачил? Занасяш се в такъв момент? — прошепна Але на Бен. — Ще му вдигнеш кръвното.
— Свали всичко метално от тях — нареди Бепи на Але. — Катарами, пръстени, всичко.
Але бързо се зае да ги пребърка и в джобовете им намери пачки пари.
— Ей, Беп — каза той, размахвайки парите. — Тия са фрашкани. Тука май има хилядарки.
— Нищо не се е променило, Але. Вземи им всичките пари, даже и монетите… Преди всичко монетите. Отръскай ги хубаво тия мръсници. Там, където отиват, няма да им трябва нищо. Свали диамантените пръстени от Мак и дръпнатия. Ще дам да ги преработят за Дана. Тя много обича диаманти. — Бепи се усмихна, а после грубо се изхили в лицето на Чой. — Та значи твоят приятел Мак е важна личност в квартала ти, а? Тъпо копеле с дръпнати очи! Погледни го добре — с всичките му татуировки по ръцете и пръстите. Хубаво гледай. Ей с това ще спиш вечния си сън.
Господин Шишко се изкачи по стълбите да заключи вратата и се върна безшумно, бършейки чело. Знаеше, че връщане назад няма. Разбра, че тези хора са професионалисти. Лицето му стана мокро и лъскаво и ту се усмихваше, ту помръкваше като мигаща лампа.
— Понеже си най-главният в квартала — Бепи се ухили подигравателно на Мак и погледна свирепо Червения, — най-големият главорез и най-долният мръсник, ти ще се изкъпеш пръв.
— Стига! Да не сте се побъркали бе, хора? — започна да се моли Мак. — Тук сме все италианци. Няма ли да ме изслушате? Какво съм ти направил, Бефино? Направил ли съм ти нещо, дявол да го вземе? Даже не те познавам. Никога нищо не съм ти сторил. Защо искаш да ме ликвидираш?
— Не заради това, което вече ми стори, Макарони, а заради онова, което можеш да ми направиш, ако ти простя. Ти открай време си гадно животно. Слушал съм за теб още като малък. Освен това прекалено много се сближи със съдружника ми, за да съм спокоен. Знаеше, че това няма да ми хареса, но не ти пукаше. Настани се безцеремонно. Сега можеш да се настаниш и при свети Петър! — Бепи погледна смразяващо Мак и продължи: — Помниш ли вестникаря, Мак? Това е заради него.
— Не го прави, Бефино! — Паника обземаше Мак. — Той беше…
— Да, знам. Той беше евреин. И също така имаше семейство, което го обичаше, долно копеле такова! — каза бавно Бепи и вдигна пистолета.
Натисна спусъка и простреля Мак в лицето. Куршумът попадна в средата на челото му и го повали тежко на пода. Гърмежът прокънтя навсякъде из сутерена.
— Гледай, Червен. Той май беше най-силният и най-големият убиец в Ню Йорк, а? Виж сега колко малък ще го направя. Гледай как ще изчезне тоя негодник. Гледай го, Червен, и не се обръщай настрани. Искам да се образуват гънки по мозъка ти, преди да умреш. Ако се обърнеш, миланецо, ще бъдеш следващият, преди китаеца.
Червения трепереше от страх, втрещил невярващ поглед във ваната, докато Але и Господин Шишко вдигаха тежкото тяло на Мак.
— Бефино! Какво правите?! — изкрещя той и извърна глава.
Господин Шишко и Але Хоп пуснаха бавно Мак във ваната. Той мигновено започна да се топи. Плът и коса се отделиха от черепа му и изплуваха на повърхността. Киселината бълбукаше покрай потъващото тяло.
— Ти ми открадна пари и това ти се размина без последствия — каза Бепи. — Вие двамата ми крадяхте бизнеса, а после дори започнахте да ми се подигравате. Прекалено дълбоко в сърцето ми бръкна, Червен. Налага се заради това да ти направя едно кръщене. Много скъпо ще ти струва смехът. Надявам се поне да си е заслужавал цената. Нямам друг изход, освен да те стопя като свещ. — С дулото на пистолета той обърна главата на Червения към ваната с киселината. — Кажи сбогом на приятеля си.
— Ще ме убиеш, понеже няколко пъти съм ти се присмял? Какво ти става? — започна да се защитава Червения. — Моля те, Бепи, не ме убивай! Много ми е зле, Бепи. Мили Боже, помогни ми.
Трепереше, пълнеше панталона с изпражнения и се молеше. Представляваше жалка гледка.
— Ох, пак познатата история. Даже и тоя мръсник се надриска. Леле Боже, ужасно смърди — каза Бен. — Ти си един много смрадлив мръсник, Червен. Известно ли ти е?