Човек на почит

Сид Чой направи полузамах с ръцете, опитвайки се да изплува. Успя да се покаже на повърхността, обърнат към Господин Шишко. С отвратително деформираното си лице и напълно липсващи очни ябълки той приличаше на персонаж от филм на ужасите. Отново потъна бавно в киселината.

Всички се умълчаха, с изключение на Бен.

— Брей, тия китайци са отвратителни, когато умират, а?

Господин Шишко вече не беше в състояние да контролира емоциите си. Потеше се и се смееше, после започваше да хлипа и след това отново го избиваше на смях. Очевидно тази сцена му дойде прекалено много.

— Следващият си ти, Червен. Приготви се — каза Бепи. — И недей да бъдеш страхливец. Дръж се мъжки. Не ме карай първо да те застрелям. Покажи ми как умира истински миланец, а? Можеш да поплуваш малко, но недей да крещиш. Бъди мъж. Разбрахме ли се, paesano43? Покажи, че си мъж. — Гласът на Бепи беше хриплив и особен.

— Бефино, Бефино — разкрещя се веднага Червения. — Моля те в името на миналото ни! От деца сме заедно. Моля те, смили се над мен. — Докато говореше, той се приближаваше бавно към Бепи. — Винаги сме били приятели, Беп. Не прави това нещо с мен.

Бен пристъпи между тях, за да му препречи пътя, и опря пистолета си в главата му. Червения представляваше покъртителна гледка.

— Бепи! — продължи да се моли той. — Жена ми ще има бебе. Моля те, позволи ми да стана баща. Никога не съм бил баща, Бепи. Моля те, остави ме да живея. Смили се. Обичам те, Бефино Менесиеро. Винаги съм те обичал. Сгреших. Смили се над мен. — По устните му се стичаха сълзи, смесени със сополи.

Але Хоп прекрачи към него, сграбчи го в мечешка прегръдка и го повлече към ваната.

— Ти ни измени, Червен — прошепна той в ухото му. — Нямаме избор. Ще се опитам да те зашеметя, paesano, за да не усетиш.

Але го удари няколко пъти с юмрук по врата, за да отслаби съпротивата му, и той се отпусна.

Червения погледна Бепи в очите. Приповдигна се и се усмихна.

— Майка ми и баща ми винаги са те обичали, аз също винаги съм те обичал — прошепна той. — Заедно израснахме, Бепи.

Але погледна Бепи за окончателно потвърждение, но той изчака, защото Сид Чой не беше изчезнал напълно.

— Тоя още плува като мръсна пяна с катранена коса — каза Бен.

Всички погледнаха все още стоящите на повърхността останки на Чой. Изглежда, киселината беше отслабнала след разтварянето на толкова кръв и плът.

— Тия с дръпнатите очи имат здрава кожа — добави Бен. — Трябва им по-дълго време да се разтворят. Гледайте как плува тая черна перука. Хайде да хвърлим Червения още сега. Ще образува хубава смес със Сид.

Бепи погледна в очите на Червения и си спомни ученическите им години, веселия смях, когато крадяха дребни монети от другите деца; как си купиха заедно първите каскети и колко им беше хубаво да кръстосват с тях из квартала. Спомни си как се заклеха да бъдат приятели завинаги…