Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Добре, Бепи. Радвам се, че не си бил ти. Ще му кажа. Другия месец ми предстои да родя и ще ми е нужен съпруг, с когото да отгледам детето си. — Тя целуна Бепи по бузата. — Познаваме се отдавна, още от деца, и ти е известно, че не мога без мъж, затова не ми го убивай. Нужен ми е.
— Никога не бих убил Червения, Норма — увери я Бепи. — Заедно сме израсли.
— Виж, Бепи, знам цялата история и смятам, че си прав за Червения и бизнеса. Обаче ти си му задължен. Спомняш ли си, когато ти спаси живота от ония негри в училището? Аз го повиках. Така ли беше, Беп? Обадих му се по твоя молба.
— Да, той ми спаси живота. Права си, Норма. Той дойде и ме измъкна. Не съм забравил. — Целуна я по бузата и потупа нежно корема й. — Само му предай, че не бях аз. Би трябвало да знае, че бомбите не са в моя стил така или иначе, но за всеки случай му кажи. Между нас вече няма вражда. Кажи му да ми се обади. Може пък да се обединим.
— Добре, Бепи. Благодаря ти. Дай Боже.
Два дни по-късно Червения се обади на Бепи по телефона в канцеларията му.
— Как си? — попита го Бепи. — Добре ли си? Какво стана бе, дявол да го вземе? Искам да ти кажа, че аз не се занимавам с бомби. Ти го знаеш. Така ли е, Червен?
— Да. Казах на Джони Мак, че не ти е в стила. Ако ти искаше да ни ликвидираш, щеше да е с куршуми. Мак сериозно е тръгнал по пътеката на войната. Иска да избие всички, без значение кой какъв е. Даже искаше да нахлуе със стрелба в дома ти.
— В моя дом? За какво?
— Мислеше, че си ти — обясни Червения. — И честно казано, първоначално аз също мислех така.
— Слушай, Червен, до ушите ми стигна един слух, който трябва да чуете. Мисля, че знам кой иска Мак да умре. Целта им не си ти, Червен, а той. Не споменавай, че сме говорили за това. Ще ти кажа повече, когато се видим. Познаваме се от много отдавна, Червен, и искам да знаеш, че не съм се заел да ти причинявам зло. Разбра ли ме?
Червения се поколеба и после попита:
— Знаеш ли кой е бил?
— Ела да се видим утре в три часа в китайския квартал. Не бива да обсъждаме по телефона. Кажи на Мак, че вероятно ще мога да помогна за решаването на проблема. Може и да се обединим, а? Заедно ще бъдем по-силни. Поговори с него за това. Обаче стой на скрито до утре. Понякога се получава всяко зло за добро.
— Добре, Бепи. Ще си поговорим по въпроса.
— И кажи на Мак да не буйства. Най-добре е да не се приближава до дома ми… Ще ви чакам в пералнята. В три часа ще изпратя някой да ви доведе. Не казвай на никого, че ще се срещнем. Не искам да ми хвърлят бомба, докато съм с вас двамата. В момента около вас е много опасно.
Червения се изсмя.
— Не се шегувам, Червен. Чух един слух и ако се окаже верен, Мак е закъсал.
— Да не ме пързаляш? Толкова ли е сериозно?
— Ами за малко не ви гръмнаха топките. Струва ми се доста сериозно. Не казвай на никого за утрешната ни среща.
— Добре. Утре в три. Ще дойда заедно с Мак. Довиждане… И благодаря ти, Беп.
Бепи се обади на Бен.
— Каня те да видиш как се правят тия неща в Бруклин, дребен капут. Разбра ли?
— Какво си намислил да правиш, пак някоя сцена с изпражнения като в Ню Орлиънс ли? Кажи ми, за да знам дали да си нося противогаз.
— Не се дръж като идиот, скапано джудже такова! Говориш по телефона така, сякаш си на някое пасище. Защо споменаваш имена на градове? Какво стана с оня Бен, дето беше толкова предпазлив с телефоните, с четиринайсета маса и прочие глупости? Просто ела утре в два часа в заведението в китайския квартал.
— Оня щанд за сандвичи ли имаш предвид? Ти на това заведение ли му викаш?
— Стига, Бен. Престани да се заяждаш. Имам проблеми. Постарай се да бъдеш там. Предстои ни работа. Не забравяй, че ти ме набута в тая отвратителна каша.
— Ще дойда, не се притеснявай.
На другия ден в два часа Але Хоп и Бепи ядяха и разговаряха с Господин Шишко. Бепи се засмя и го попита:
— Ваната си я бива, а?
— Ваната, синей. Да, бива си я. Синей силна, няма грешка.
— Синей догоре? А? Резервоарът пълен ли е? — попита сериозно Бепи.
Господин Шишко се досети, че Бепи е замислил нещо.
— Какво ти се върти в главата, приятелю? Да не искаш да топнеш някого? — попита той на ясен английски.
Бепи се наведе по-близо.
— Да. По колко взимаш?