Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Изабел има далеч по-голям късмет от мен. Не мога да отрека завистта си към нея, задето така лесно зачева, и задето бебетата й пращят от здраве. Не мога да понеса да ме надмине в това. Тя ми пише как се е опасявала, че кръвта ни е слаба — майка ни имаше само две момичета, и то родени след дълго чакане. Напомня ми, че кралицата ни прокле, пожелавайки ни същото слабо поколение като на майка ни. Но проклятието не действа на Изабел, която вече има две деца — хубавото момиче, Маргарет, и син, Едуард, а тя пише възторжено, че отново е бременна, и този път е сигурна, че това ще бъде още едно момче.
Писмото й, надраскано с разлетия й почерк, което тя е осеяла с мастилени петна в радостта си, ме уведомява, че тя носи бебето високо; което е сигурен знак за момче, и че то рита силно като млад лорд. Моли ме да съобщя на майка ни добрите й новини, а аз пиша студено в отговор, че макар да се радвам за нея и да очаквам с нетърпение да видя новото й бебе, не посещавам майка ни в нейната част на замъка, и че ако Изабел иска тя да научи добрата вест, трябва да й съобщи сама. Може да ми напише писмо, а аз ще се погрижа то да бъде предадено, защото — както Изабел добре знае — на почитаемата ми майка не е позволено да получава никакви писма, ако ние не ги видим първи, и изобщо не й е позволено да отговаря. Както Изабел добре знае, почитаемата ни майка е мъртва пред закона. Нима сега Изабел иска да оспори това?
Това й затваря устата, както и знаех, че ще стане. Тя се срамува, както се срамувам и аз, че сме затворили майка си и сме й откраднали наследството. Никога не говоря на майка си за Изабел, всъщност никога не разговарям с нея. Не мога да се заставя да призная, че тя живее съвсем сама, като наша затворничка, в стаите си в кулата, и че никога не я посещавам, а тя никога не праща да ме повикат.
Във всички случаи щеше да се наложи да я държа под строг надзор, нямаше друг избор. Тя не би могла да излезе навън, в света, водейки нормален живот като овдовяла графиня — това би означавало да се възпротивим на парламентарния указ, който я обяви за мъртва, както се споразумяха Ричард и Джордж. Няма как да й бъде позволено да се среща с хора и да им се оплаква, че е била ограбена. Няма как да й се позволи да продължава да пише, както правеше от абатството Болийо, на всички жени в кралския двор, призовавайки ги като жени, като свои посестрими, да я защитят. Никога не бихме могли да поемем риска тя да излезе във външния свят, оспорвайки наследството ми и самата основа на нашето богатство, нашето право над този замък, обширните акри на земите ни, голямото състояние на съпруга ми. Освен това — от какво би живяла, след като Джордж и Ричард взеха всичко? Къде би бил домът й, след като Джордж и Ричард отнеха всичките й къщи? Но откакто ми заговори така ужасно, така разстройващо, откакто ми каза, че смята брака ми за недействителен, откакто ме заклейми, мен, родната си дъщеря, като блудница, от този ден нататък ми е непоносимо дори да я виждам.
Никога не ходя в стаята й; веднъж седмично се осведомявам за здравето й от почетната й дама. Грижа се да получава най-добрите блюда от кухнята, най-доброто вино от избата. Може да се разхожда във вътрешния двор пред кулата си, който е изцяло обграден от стени и аз държа пазач на вратата. Тя може да вика музиканти, стига да знам кои са, и те биват претърсвани на идване и на тръгване. Тя посещава параклиса и слуша литургията, ходи на изповед единствено при нашия свещеник, а той би ми казал, ако тя отправи някакви обвинения. Тя няма повод да се оплаква от положението си, пък и никой не може да чуе оплакването й. Но аз се старая никога да не бъда в параклиса, когато тя влиза, никога не се разхождам в градината й. Ако погледна надолу от високия прозорец на личния си кабинет и я видя унило да обикаля по настланите с камък пътеки, извръщам глава. Тя наистина е мъртва, почти е погребана жива. Тя е действително — както някога се опасявах — зазидана.