Пленница на короната

През май Ричард идва при мен и казва, че иска да оставим Едуард в Мидълхам с възпитателя му и икономката, и да заминем за Йорк, за да потеглим към Фодърингей, където ще се проведе една тържествена церемония: повторното погребение на баща му.

— Армията на Маргарет Анжуйска обезглави него и брат ми Едмънд, и заби главите им на копия над портата Микългейт Бар в Йорк — казва Ричард мрачно. — Ето такава жена беше тя, първата ти свекърва.

— Знаеш, че нямах избор за кого да се омъжа — казвам, говорейки спокойно, макар да съм раздразнена от факта, че той не може да забрави или да прости тази част от живота ми. — Когато това се случи, бях още дете в Кале, а баща ми се биеше на страната на Йорк, биеше се редом с брат ти.

Той махва с ръка.

— Да, добре, това няма значение сега. Важното е, че ще се погрижа баща ми и брат ми да получат достойно погребение. Какво мислиш?

— Мисля, че ще сториш много добре — казвам. — Сега почиват в Понтефракт, нали?

— Да. Майка ми би искала да бъдат погребани заедно в семейната гробница в замъка Фодърингей. Бих искал той да получи подобаващи почести. Едуард ми повери уреждането на всичко, предпочита мен пред Джордж за тази задача.

— Никой друг не би могъл да я изпълни по-добре — казвам топло.

Той се усмихва.

— Благодаря ти. Знам, че си права. Едуард е твърде небрежен, а Джордж не обръща внимание на неща като рицарско благородство и чест. Но за мен ще е гордост да го направя както трябва. Ще се радвам да видя баща си и брат си подобаващо погребани.

Само за миг си помислям за тялото на баща ми, извлечено от бойното поле при Барнет, с кръв, шуртяща от шлема му, с клюмнала глава, а едрият му черен кон лежи до него на полето, сякаш спи. Но Едуард беше почтен враг, никога не оскверняваше телата на враговете си. Показваше ги пред всички, за да разберат хората, че са мъртви, а след това позволяваше да бъдат погребани. Трупът на баща ми почива в абатството Бишам, в семейната гробница, погребано подобаващо, но без излишни церемонии. Изабел и аз никога не сме ходили да почетем гроба му. Майка ми никога не е била на гроба му, а сега вече няма да го стори никога. Тя няма да влезе в абатството Бишам преди мига, когато ще я погреба там, до него: по-добра като съпруга, отколкото беше като майка.

— С какво мога да помогна? — е единственото, което казвам.

Той се замисля.

— Можеш да ми помогнеш да планирам маршрута, по който ще пренесат тялото, и церемониите при всяко спиране. Можеш да ме посъветваш как да са облечени хората и какви ритуали да поръчаме. Нищо подобно не е правено преди. Искам всичко да протече безукорно.

Ричард, началникът на конницата му и аз планираме пътуването заедно, докато нашият свещеник в Мидълхам ни съветва относно церемониите по шествието с тялото и молитвите, които трябва да се четат при всяко спиране. Ричард поръчва релефно изображение на баща си, което да положи върху ковчега му, за да могат всички да видят великия човек, какъвто беше той, и добавя сребърна статуя на ангел, държащ златна корона над главата на изображението. Това е символ, че херцогът е бил крал по право, загинал в битката за трона си. Показва също и какво благоразумие е проявил Едуард да повери тази церемония единствено на Ричард, а не на брат си Джордж. Когато се присъедини към баща ми, Джордж отрече, че херцогът е крал по право и че синът му Едуард е законен. Само Ричард и аз знаем, че Джордж все още твърди това, но сега го говори тайно.