Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
— На Житената питка ли? Сини.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Небесносини. Можем да се хванем на бас — на каквото искаш.
— Няма да се хващам на бас с тебе, Юрик, защото очите на Житената питка са зеленикавокафяви. Специално се загледах един прекрасен ден, когато се улових, че не помня какви са.
— Стига бе! — Коротков остави в чинията нахапания сандвич и страшно изумен, впери очи в Настя: — Не може да бъде! Будалкаш ме. Очите му са небесносини.
— Не, драги, зеленикавокафяви са. Хем от колко години работиш с него?
— От тринайсет — мрачно си призна Юра. — Да, уцели ме право в сърцето. Сега обаче ще ти го върна. Добре, да предположим, че ме убеди за Людмила Широкова, готов съм да се съглася, че всичко е станало така, както ми го обясни. А какво се е случило с Лариса Томчак? Защо и тя е била убита? Нали Стрелников не е възнамерявал да се жени за нея? И после: защо са подхвърлили писмата във вилата на Томчак? Какъв е смисълът?
— Ами никакъв. Застраховали са се. Според техния гениален замисъл за убийството на Широкова е трябвало да бъде обвинен Дербишов. За тях Дербишов е случайна жертва. Просто тъкмо той по това време е бил препоръчан на Людмила, именно на него тя е написала писмо. На негово място е можел да бъде който и да е. Но за всеки случай е трябвало да създадат на татенцето един милион неприятности във връзка със смъртта на Мила, та задълго да избият мераците му за брачно щастие. И още един важен момент, може би най-важният: за да падне подозрението върху Дербишов, трябвало е милицията да намери неговото писмо. Ако любовната кореспонденция на Широкова попаднела в ръцете на Стрелников, било е сигурно, че той ще я унищожи. И тогава никой не би могъл да стигне до никакъв Дербишов, щяхме да търсим друг убиец. И — не дай си боже — можехме да пипнем Сашенка и Наташенка. Друг е въпросът откъде са взели тези писма. Може Мила да ги е носела в чантата си. Може да са били в апартамента на Стрелников, до който Саша, съвсем естествено, има свободен достъп. Но това ще научим от самите тях, важното е, че писмата е трябвало да бъдат намерени от милицията и по възможност да бъдат свързани със самия Стрелников. И не щеш ли — като по поръчка — татенцето отива на вилата при чичко Слава Томчак. Защо отива там е отделен въпрос, но милицията рано или късно ще научи, че е ходил. А ако не научи сама, може да й се помогне, да й се подскаже, ако трябва. Ще намерят писмата, ще припишат на Стрелников ревност, ще започнат да го влачат по разпити. Разбира се, татенцето не е убило Мила и ще успее да го докаже, но докато успее, доста кръвчица ще му изпият. Нека, та друг път да не се заплесва по млади мацки.
— Добре, да речем, че съм готов да приема твоята версия. Ами Лариса? Тя какво общо има с цялата тази история?
— Може би е започнала да се досеща за нещо. Може прекрасно да е знаела каква е истинската ситуация при Алла и Саша и да се е сетила, че Саша има пръст в смъртта на Мила. И да е написала писмо до пощенската кутия на Дербишов, за да види какво ще се случи.
— Не, Ася, тук нещо в логиката ти не ми харесва — намръщи се Коротков. — Така нещата изобщо не се връзват. Как така е написала писмо? Защо е трябвало? Откъде изобщо е научила името на Дербишов и номера на пощенската му кутия?
— Не знам, Юрочка. — По лицето на Настя се изписа болка и тя потърка с пръсти челото си. Коварното главоболие все пак я бе издебнало, за да я нападне из засада. — Нищо не знам. В това дело има толкова много дупки, които ние с теб трябва дълго да закърпваме. Хайде с Божията благословия да вървим при Тамара Николаевна. Да започнем от нея, за да не подплашим гълъбчетата Сашенка и Наташенка.
ГЛАВА 12.
Собственичката на бюрото за запознанства „Купидон“ Тамара Николаевна веднага позна Настя, а към Коротков погледна въпросително и недоумяващо.
— Нови въпроси ли имате към мен?
— Да — кимна Коротков. — И преди да започнем да ги задаваме, бих искал да кажа няколко думи.
Днес Тамара Николаевна изглеждаше много по-внушително от онзи път, когато при нея бе дошла само Настя. Маникюрът на ръцете й беше пресен, косата издаваше съвсем скорошно посещение на фризьорски салон. Белите косми бяха грижливо боядисани, а прическата бе подредена с елегантна небрежност. Пък и костюмът й беше скъп. Сега само с един поглед човек можеше да се убеди, че бизнесът й върви прекрасно.