Драконите на изчезналата луна [bg]

Около него вече се бе събрала голяма тълпа. Някои като че го познаваха, защото започнаха да му подвикват и подигравателно да се покланят пред „краля на Силванести“, като се хилеха широко или пък смееха на висок глас. Джерард огледа любопитно елфа. Въпреки че наметалото, позлатеният елек и чорапите му бяха силно окъсани, наистина си личеше, че има благороден произход. Не обръщаше внимание на присмиващата се тълпа. Вместо това, подобно на коня си, търсеше някой или нещо в лагера.

Внезапно тълпата се люшна и раздалечи, както винаги когато през нея преминаваше Мина. Веднага щом я забелязаха, очите и на коня, и на ездача му се втренчиха в нея с неотклонно внимание.

Конят изцвили и разтърси глава. Мина се приближи до Тленен огън, допря глава до шията му и прокара ръка през муцуната му. Животното просто отпусна глава на рамото й и затвори очи. Най-сетне пътуването му бе приключило. Вече бе у дома. Беше намерил покой. Мина потупа още веднъж коня и вдигна очи към елфа.

— Мина — произнесе младежът и името й прозвуча по такъв начин в устата му, сякаш бе избликнало заедно с кръвта от сърцето му. Той се плъзна от гърба на коня и застана пред нея. — Мина, ти изпрати да ме повикат. Тук съм.

Върху лицето на елфа се бе изписала такава мъчителна любов, че Джерард за момент изпита неудобство. Че любовта му не бе взаимна, беше очевидно. Мина не му обърна никакво внимание, като вместо това щедро обсипваше с ласки червеникавия кон. Пренебрежението й към младежа не остана незабелязано. Рицарите на водачката започнаха да се споглеждат с широки усмивки. Тук-там се разнесоха пиперливи шеги. Някой дори се изсмя на висок глас, ала смехът му рязко секна, щом Мина премести кехлибарения си взор върху него. Мъжът присви глава между раменете си и побърза да се скрие сред тълпата.

Мина най-сетне като че забеляза присъствието на елфа:

— Добре дошли, Ваше Величество. Очаквахме пристигането ви. Можете да се настаните в палатката непосредствено до моята. Заварвате ни в добър момент. Скоро ще се отправим към Санкшън, за да предявим правата си над този свещен град от името на Единия бог. Ще станете свидетел на триумфа ни.

— Не бива да ходиш в Санкшън, Мина! — каза елфът. — Прекалено опасно е… — Думите замряха на устата му. Той се озърна и забелязал, че е обграден от облечени в черно човеци, сякаш за пръв път си даде сметка, че е навлязъл в лагер, пълен с врагове.

Мина тутакси схвана смущението му. Тя огледа сурово стълпените край тях и с това като по чудо сложи край на шегите и смеха.