![Драконите на изчезналата луна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/2/drakonite-na-izcheznalata-luna-bg-download.jpg)
Драконите на изчезналата луна [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547612212
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изчезналата луна [bg]». Краткое содержание книги:
Младежът бе на крак още с първите лъчи на изгряващото слънце. Тленен огън не се нуждаеше от подканване. Също като ездача си, конят нямаше търпение отново да стигне до своята господарка. Силваношей яздеше неуморно, а името на Мина звучеше във всеки удар на изпълненото му с обожание сърце.
Няколко дни след срещата си с младежа, търговците успяха да се доберат до малкия пристанищен град. Двете жени, които бяха говорили с него край огъня, оставиха съпрузите си да разпъват палатките и се отправиха към местния пазар, където не след дълго се натъкнаха на друг елф. Елфът стоеше пред една от сергиите и спираше всеки новодошъл, който минеше край него.
Елфът им се стори странен и „надменен“, както по-късно се изрази една от жените, и разговаря с тях, „все едно бяхме нещо, до което и кучето не би се доближило“.
Независимо от всичко двете жени с готовност приеха парите му и на драго сърце му разказаха всичко, което знаеха.
Да, бяха се натъкнали на млад елф, облечен в дрехи на благородник. Учтив и образован младеж. Не като някои други, наблегна една от жените с многозначителен поглед. Тя не успя да си припомни накъде пътувал младежът, но пък със сигурност същата вечер бяха говорили надълго и нашироко за Санкшън. Да, може пък наистина да се бил упътил към Санкшън, но със същия успех можел да пътува и по посока на луната, поне доколкото на нея й било известно.
Възрастният елф мрачно и хладно им заплати обещаната сума, след което ги остави, отправяйки се в същата посока, в която бе тръгнал и Силваношей.
Двете жени не се побавиха с догадките.
— Младежът трябва да е негов син. Сигурно е избягал от дома — каза велемъдро първата.
— Не го виня — обади се втората, загледана раздразнено след по-възрастния елф. — От това вкиснато изражение всеки би избягал.
— Иска ми се да го бяхме пратили в погрешна посока — рече първата. — Това щеше да го научи.
— Постъпихме правилно, драга моя — каза приятелката й, като протегна врат, за да преброи монетите, които им бяха дали. — Не ни трябва да си пъхаме носа в работите на чужденците.
С тези думи двете жени радостно се насочиха към най-близката таверна, за да похарчат парите на елфа.
7
Заложници на вярата
Силите на Мина се придвижваха неуморно и неумолимо към Санкшън. Походът им продължаваше, без да срещне каквато и да било съпротива. Самата Мина не яздеше начело на войската си. Вместо това я изпреварваше, влизаше в крепости, градове и села, извършваше чудеса, разпространяваше вестта за Единия бог, издирваше и залавяше всички кендери. Мнозина се питаха защо прави последното. Повечето допускаха, че просто се кани да ги избие до крак (нещо, срещу което малко от тях биха възразили), но вместо това Мина просто ги разпитваше — внимателно и без да пропуска никого, интересувайки се от точно определен кендер на име Тасълхоф Кракундел.
Не един и двама Тасълхофци бяха правили опити да минат за истинския пред нея. Без успех. Веднага щом им зададеше съответните въпроси, водачката ги освобождаваше и отпращаше с обещания за богата награда в случай, че й доведат истинския Кракундел.
В лагера на Мрачните рицари всекидневно и на тълпи се стичаха кендери, водещи със себе си тасълхофци от всякакви видове и форми и всички до един се надяваха да заслужат мечтаната награда. Съответно тасълхофците включваха в себе си не само кендери, но и кучета, прасета, магарета, кози, плюс едно изключително раздразнително и замаяно от препиване джудже. Овързано от главата до петите, джуджето тържествено бе въведено в лагера от десетима кендери, които се кълняха, че това е Истинския Тасълхоф Кракундел, но с фалшива брада.
Човеците и кендерите на Соламния, Трот и Ествилде бяха също толкова запленени от Мина, колкото и елфите от Силванести. Всичко се повтаряше отново и отново: посрещаха я с подозрение, но я изпращаха с песни и молитви на уста. Така не под мощта, а под обаянието й падаха крепост след крепост и град след град.
Джерард отдавна бе захвърлил надеждата си, че соламнийците ще ги атакуват. Вече започваше да подозира, че лорд Тасгол е решил да съсредоточи усилията си в отбраната на Санкшън, вместо да губи време в напразни усилия да възпре устрема на Мина. Ако питаха него, беше по-добре изобщо да не си губят времето. С всеки изминал ден под знамената на водачката на Мрачните рицари се стичаха все повече и повече мъже и жени, решени да славословят Единия бог. И макар темпото, което им налагаха офицерите на Мина, да бе непосилно — войската ставаше с пукването на зората и не спираше до след залез, духът бе учудващо висок. Всеобщото настроение приличаше по-скоро на сватбена процесия, която няма търпение да започне веселбата, отколкото на армия, устремила се към битки, кланета и смърт.