Драконите на изчезналата луна [bg]

— Лунитари е била старата богиня на магията, скъпа моя — поправи я нейна приятелка, друга от съпругите на търговците, и я смушка с лакът. — Била е една от онези, които са си заминали и са ни оставили на милостта на другите твари, драконесите.

— Не, сигурна съм, че не греша — настоя обидено първата жена. — Била е Луннитвари и погубила един от гнусните зверове с гномско устройство, което наричали драконово колие. Нарекли го така, понеже поразила звяра в шията. Как ми се иска да се появи още някой такъв и да им даде да разберат на тези драконеси…

— Е, от онова, което се чува напоследък, тази Мина се кани да стори тъкмо това — намеси се първият търговец, за да успокои малко страстите между двете жени, които бяха започнали да се гледат настръхнало през пламъците на огъня.

— Виждали ли сте я? — попита Силваношей, когато успя да преглътне буцата в гърлото си. — Виждали ли сте тази Мина?

— Не, но за нея се говори във всеки град, който прекосяваме.

— Къде е сега тя? — попита младежът. — Някъде наблизо ли?

— Потеглила е на поход към Санкшън. Няма начин да я пропуснете, млади господине. Движи се в компанията на огромна войска от Мрачни рицари — обади се навъсено склонният да спори търговец.

— Не го разбирайте погрешно, млади господине — каза една от жените. — Мина може и да носи черна ризница, но от онова, което сме чували, сърцето й трябва да е от чисто злато.

— Където и да отидем, срещаме по някое дете, което е излекувала, или сакат човек, който е изправила на крака — допълни приятелката й.

— Кани се да сложи край на обсадата на Санкшън — обясни първият търговец. — И да ни върне обратно пристанището. Най-после ще можем да се захванем с истинска търговия, вместо да влачим стоката си през половината континент.

— И никой от вас не смята, че това е неправилно? — намеси се разгневено готовият да спори. — Собствените ни соламнийски рицари са хванати натясно в Санкшън и се опитват по всякакъв начин да го задържат, а и вие се радвате заради водача на враговете ни?

Последните думи разпалиха оживено обсъждане, което в крайна сметка стигна до заключението, че която и от страните да победи, това със сигурност ще доведе до отварянето на търговските пътища. Соламнийците се бяха опитали да разкъсат обсадата и се бяха провалили. Време беше тази Мина и Мрачните й рицари да видят какво могат да направят по въпроса.

Шокиран и ужасен от мисълта за опасностите, на които се излагаше Мина, Силваношей незабелязано се измъкна, за да остане буден през по-голямата част от нощта, обзет от неистов страх за своята любима. Мина не биваше да напада Санкшън! Трябваше по някакъв начин да успее да я разубеди от това безумие.