Драконите на изчезналата луна [bg]

Дните се превърнаха в седмици. Армията прекоси Ествилде, сетне се изви през Трот и навлезе в планините Калкист през прохода Тротъл, след което се насочи право на юг към Санкшън. Вече напускаха по-гъсто населените области и Мина отново се завърна в челото на колоната заедно с Галдар, който започна да обръща далеч по-голямо внимание на водачката, отколкото на Джерард. За последното младият рицар изпита неимоверна благодарност.

Одила също се бе завърнала, но тя пък пътуваше в ариергарда заедно с кехлибарения саркофаг. Джерард на драго сърце би поговорил с нея, ала единственият път, когато направи опит да изостане незабелязано от никого, Галдар веднага го издири и му заповяда да заеме отново мястото си в строя.

Сетне настъпи и денят, в който на хоризонта за пръв път се появи планинска верига. В началото приличаше по-скоро на неясно тъмносиньо петно, което младият рицар погрешно взе за буреносни облаци. Колкото повече се приближаваха обаче, толкова по-ясно му ставаше, че пред тях се простира планина, осеяна с активни вулкани — забулената в дим планинска верига, известна още и като Господарите на Смъртта, защитниците на Санкшън.

— Не остана много — каза си той и усети как сърцето му се свива при мисълта за защитниците на града, които в този момент навярно наблюдаваха и очакваха. Навярно изпитваха увереност в укрепленията си. Бяха издържали вече повече от година, защо ли трябваше да се тревожат тъкмо пък сега?

Зачуди се дали до тях са достигнали слуховете за ужасяващата армия от мъртъвци, помела всичко пред себе си при Солантас. И дори да бяха, дали изобщо биха им повярвали? Джерард се съмняваше в това. Самият той трудно би повярвал на подобна измислица. Даже и в този момент изпитваше затруднения да се убеди, че случилото се при Солантас е истина. В спомените му цялата битка се сливаше в нещо като трескав кошмар. Пътуваха ли и в този момент душите на мъртвите с Мина? Неведнъж ги бе търсил с поглед, но дори и да бяха там, съюзниците на Мрачните рицари си оставаха невидими и нечути.

Армията навлезе в подстъпите на планините Калкист и започна да се изкачва към прохода, който щеше да ги преведе през Господарите на Смъртта. Бяха достигнали някаква долина, когато Мина им заповяда да спрат и да се подготвят за неколкодневна почивка. Обяснението й бе, че трябва да предприеме пътуване, по време на което армията трябва да се подготви за изкачването през планините. На всички бе заповядано да приведат броните и оръжията си в готовност за битката. Ковачът и помощниците му веднага започнаха работа. Междувременно бяха разпратени ловни дружини, които да се погрижат за храната на войската.