Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Ковач и Мотоеле обиколиха гаража на лов за черния лексус, а когато най-сетне го намериха, беше празен, прецизно паркиран на най-долния етаж до един от множеството изходи. По това време Ковач вече разговаряше с Линда Мартинес по специалния им предавател.
— Успокой се, Сандра. Случват се и такива неща. Нали не е краят на света. Направете кръгче из района, да видим дали няма да засечете някоя от другите им коли.
— Та какво мислим по въпроса? — попита Тойвонен половин час по-късно. — Да не са решили да духнат в чужбина, да хванат малко тен?
— Не ми се вярва — отвърна Мартинес. — През целия ден беше спокойно, няма повишена активност по онези два мобилни телефона, които прехванахме вчера. Откак се чупиха от гаража, телефоните им са замлъкнали, което вероятно означава, че са заедно и нямат нужда от телефонна връзка. Но всякак са намислили нещо. Въпросът е какво.
— Самолети, фериботи, влакове? — попита Тойвонен.
— Вече е направено — отговори Мартинес. — Колегите са предупредени, обещаха да направят каквото могат.
— По дяволите — Тойвонен внезапно бе осенен от идея. — Бекстрьом, дребния шишко, трябва да го проверим…
— Тойвонен, явно ме мислиш за тъпачка — прекъсна го Мартинес. — Следим го изкъсо, откакто напусна участъка преди четири часа, четири часа и трийсет и две минути, по-точно казано.
— И какво прави той?
— Прибра се вкъщи в 16:43. Какви ги е вършил в апартамента, не е съвсем ясно, но според шума трябва да е отпрал здрав следобеден сън. Преди час и половина цъфна в кварталната си кръчма, там е все още.
— И какво прави? — попита Тойвонен.
— Пие бира и ракия, нагъва животозастрашаващи количества пасирана ряпа със свински джолан и сваля сервитьорката. Пищна блондинка на име Сайла, сънародничка ти е, ако искаш да знаеш.
Животът е несправедлив, помисли си Тойвонен.
Малко преди единайсет и половина през нощта на спешния номер в стокхолмската полиция 112 получиха поредното обаждане. Едно от няколкото хиляди, набрани през изминалото денонощие: за съжаление, всички доста еднотипни.
— Обажда се поредният смутител на нощния ви покой — заяви гласът по телефона.
— Как се казваш и с какво мога да ти помогна? — попита операторът (пиян, помисли си).
— Казвам се Хасе Арен — отвърна гласът. — Директор Хасе Арен, бивш шеф на ТВЗ — поясни гласът.
— И по какъв въпрос? — пиян като талпа, помисли си операторът.
— Някой стреля като шибана откачалка в апартамента на моя съсед.
— Как се казва съседът ти?
— Бекстрьом. Ситен дебелак, някакъв вид полицай. Порка като каруцар, та да ви кажа, сигурно той самият стреля.
64
Бекстрьом се принуди да стреля пред инструктор в три отделни случая, преди най-сетне да си прибере оръжието, което си бе негово основно човешко право в качеството му на шведски полицай.
Първия път дори не му се удаде случай да стреля.
Бекстрьом бе взел такси до стрелбищния комплекс южно от центъра. Срещна инструктора си по стрелба, онзи тип, чието сбърчено чело съвсем естествено преминаваше в скалп с войнишка подстрижка, получи оръжието си, мушна нов пълнител, зареди, след което се извърна да попита коя от всичките мишени се очаква да направи на решето.
Инструкторът се хвърли встрани, внезапно побелял като хапче за мигрена, и му изкрещя моментално да хвърли оръжието. Бекстрьом изпълни нареждането.
— Ще ти бъда благодарен, Бекстрьом, ако не размахваш заредено оръжие със свален предпазител към корема ми. Всъщност бих се радвал безмерно — каза му инструкторът, чийто глас звучеше напрегнато.
После взе пистолета, презареди и извади патрона от цевта, издърпа пълнителя, за всеки случай провери с показалец, преди да пъхне оръжието в джоба си.
— Иначе ще напълниш гащите — обясни Бекстрьом по най-любезния си начин.
Което не свърши работа, понеже не му бе позволено да стреля. Инструкторът просто поклати глава и си тръгна. Втория път случи на жена инструкторка и още щом я съзря, разбра какво бе намислила неговата противничка. Изчадието дори си бе надянало бронежилетка и каска и през цялото време стоеше зад гърба му, като му даваше наставления какво да прави. Бекстрьом нямаше нерви дори да слуша. Пък и как да стане, като вече си бе сложил предпазните наушници — също нареждане от нейна страна. Така че направи опит да се концентрира върху същинската задача, вдигна оръжието, прицели се старателно, примижа с лявото око, дори притвори дясното, преди да запрати целенасочен залп към картонената фигура отпред.
Отлично, помисли си, когато минута по-късно се вгледа в резултата. Поне половината изстрели бяха улучиш и макар да не беше лекар, от пръв поглед личеше, че повечето са смъртоносни.