Като пепел във вихъра

— Да не би да си мислила, че като моя жена ще трябва да работиш?

Алена усети каква насока иска да даде той на разговора и беше нащрек.

— Официално, разбира се, аз съм ваша жена, но как според вас бих могла да се сдобия с пари?

Коул се престори, че мисли по този въпрос.

— Имам икономка, две слугини, готвач, момче за поръчки, лакей и градинар. Като изключим всичките тези работи какво още остава да се върши?

Първото задължение на една съпруга майорът естествено пропусна да спомене, но Алена не беше в настроение да участва в неговите шеги.

— Остава още ролята на господарка на дома — предложи тя.

Коул погледна жена си снизходително.

— И как ще я играеш без необходимия опит?

— Аз се уча бързо — заяви Алена.

— Всъщност имах нещо друго предвид — подсети я мъжът й.

Алена спокойно срещна погледа му. С каква радост би изтрила подигравателната усмивка от лицето му! После се осведоми хладно:

— И какво е вашето предложение, сър?

Коул вече си беше отворил устата, за да отговори, но в последния момент размисли.

— Добре, както искаш — избухна той. — Ще бъдеш моя представителка във всичко. Задълженията ти ще се състоят в това, да ми осигуриш един уютен дом.

С тези думи той грабна жакета и закопча ризата си.

— В замяна ще се обличате, както подобава на моя съпруга, мадам. — Той не остави време на Алена да му отговори, а прекоси стаята към вратата. Оттам подхвърли през рамо: — Настани се удобно, мила моя. — Би могло да мине доста време, докато отново се сетя, че съм джентълмен. — След това напусна стаята.

Алена чу как той превъртя ключа отвън. Пое дълбоко въздух. Нека да я заключва. Във всеки случай беше се отървала от тягостното му присъствие поне засега.

Без да обръща внимание на лукса около себе си, тя уморено премина в спалнята и свали роклята и огърлицата. Страшно се нуждаеше от почивка, преди да се върне мъжът й. Да прекара нощта на канапето, й се стори напълно приемливо, защото перспективата да спи с Коул в едно легло й се виждаше заредена с толкова опасности, че бе готова да обърне света, но да я избегне.

Замислена, Алена се опита да развърже корсета си, но остарелите панделчици не издържаха на нетърпеливото й дърпане и се скъсаха. На всичкото отгоре в този момент чу, че в ключалката на апартамента се вкарва ключ. Не можеше да предположи, че Коул ще се върне толкова бързо и загрижено се сети за бижутата, които мъжът й бе оставил под неин надзор. Бързо покри голотата си с една вълнена наметка и зачака натрапника. Когато Коул влезе в стаята, тя въздъхна с облекчение. А когато хвърли жакета си на канапето, Алена видя, че левият му крачол е разпран от горе до долу.

— Какво стана? — попита Алена загрижено.

— Закачих се на един проклет гвоздей — изръмжа той.

Алена с мъка се сдържа да не прихне. Обърната към спалнята, тя каза с глас, който потрепваше от смях:

— Ако си събуете панталоните, ще ги зашия.

— По дяволите, жено, да не смяташ, че ще се разхождам тук през цялото време по долни гащи?

Алена внимателно затвори вратата на спалнята, за да предотврати влизането му там, но в следващия момент тя отново се отвори.