![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Част от него не се е променила. Вниманието му вече е разсеяно и погледът му едва забележимо се отмества към нея. Един-единствен мимолетен поглед, но съдържа толкова много. Айзак показва, че Уил му е скучен, че знае, че Елин го съзнава, и дори по-лошо — че знае, че Уил не е схванал как точно стоят нещата.
Айзак го превъзхожда.
След няколко минути Уил се обръща:
— Елин, попитах Айзак за предложението.
— Да, аз… — отговаря тя, но няма възможност да довърши изречението.
Чува се глас:
— Функционален… така бих го описала. Нещо като пръстен в скиорския ми ботуш.
Лори. Усмихва се, леко изчервена. Прегръща вяло Елин, отстъпва назад и поздравява Уил.
Елин забелязва, че Уил оглежда с одобрение Лори и после бързо го прикрива, и я пронизва ревност. Тя е виждала скорошни снимки на Лори, но те не я показват достатъчно добре. Лори има лице, което оживява само когато я видиш в действителност. Чертите й са дръзки и безкомпромисни — черни очи, идеално равно подстриган бретон, който свършва точно над гъстите й, добре очертани вежди.
Променила се е. В нея има уравновесеност и спокойствие, каквито нямаше преди. Лори, която Елин помни, беше поотпусната, с лице без грим, изпълнено с непринудена откритост. Сега чертите й изглеждат контролирани.
Носи дрехи, които аз никога не бих си помислила да облека, мисли си Елин и се опитва да не зяпа артистичния ансамбъл — сиви джинси с висока талия и няколко пласта блузи, на етажи. Най-отгоре е преметната изящно изплетена лимонено зелена вълнена жилетка. На врата й хлабаво е увит шал, също сив. Сребърни гривни обвиват китката й.
— Съжалявам за краткото предизвестие — Лори повдига рамене. — Всичко стана в последната минута.
Това е меко казано. Елин получи поканата само преди месец-пакет и вътре неонова самозалепваща се бележка върху матова, минималистична брошура.
Сгодихме се и ще правим купон. Тук… Стрелка сочеше към брошурата отдолу. Трябва да платите само самолетните си билети. Лори работи в хотела. Обади ми се. Знаеш номера ми. Айзак.
Поканата беше неочаквана. Откакто Айзак замина за Швейцария преди близо четири години, контактите им бяха спорадични в най-добрия случай. Няколко имейла и от време на време телефонно обаждане. Той й съобщаваше късчета информация — че са се събрали с Лори, за работата му като лектор в университета в Лозана, — но това беше всичко. Минаваха месеци, без да се чуят или да си пишат.
Дори погребението на майка им не го накара да се върне. Айзак представи неубедителни извинения: Не мога да оставя работата си. Възникна спешен случай с един студент. Споменът, горчив и болезнен, накара Елин да преглътне с усилие, все едно е вкусила парче жилаво месо, което не може да сдъвче.
Лори я гледа с озадачено изражение.
— Не изглеждаш… — Лори се поколеба и пренареди думите си. — Помня… — тя отново млъква.
— Какво? — пита Елин с леко обиден глас. — Какво помниш?
Лори се усмихва лениво.
— Нищо. Мина цяла вечност, това е всичко.
Уил я поглежда изпитателно. Елин знае защо. Тя не му е казала, че познава Лори. И че двете имат история.
— Питахме се дали искате да вечеряме заедно днес — казва Айзак. — Ако сте уморени, може да отложим вечерята за утре.
— Не, нека бъде днес. В колко часа? — Елин се изчервява, смутена от нетърпението си.
— Към седем и нещо? — Айзак поглежда Лори, която кимва. — А преди това ще ви покажем хотела. Аз…
Той не успява да довърши изречението си. Разнася се силен трясък, звук на строшено стъкло. В стаята нахлува студен въздух. Тихото жужене на разговори спира.
Тишина.
Елин се обръща с разтуптяно сърце. Страничният прозорец се люлее лудешки на пантата. Подът е осеян със стъкла, уголемяваща се локва вода и огромни бели лилии.
Макар Елин да знае, че няма заплаха — вятърът е отворил прозореца и е съборил вазата, — пулсът й все още е учестен и в тялото й приижда адреналин. Ръцете й се свиват и ноктите се впиват в дланта.
Появява се служител, който затваря прозореца и отвежда гостите встрани от парчетата стъкло. Елин отпуска ръце и ги поглежда.
Вижда отпечатъците от нокти на дланта си.
Идеални полумесеци.
9
Бурята навън се засилва, вятърът яростно навява сняг и го блъска в стъклата на прозорците, но това не отвлича вниманието на Лори. Тя е уверена, експедитивна и с лекота ги развежда из хотела. Ресторанта, фоайето, библиотеката, бара.
Още стъкло. Същите голи, бели стени и аскетичен дизайн.
— И накрая, но не на последно място по важност — Лори ги довежда до дъното на коридора и отваря врата. — Спа центърът.
Пространството на рецепцията е огромно. Стената зад бюрото е облицована с грамадни плочи сив мрамор с тъмни жилки. От тавана над рецепционистката виси друга абстрактна инсталация — сложна плетеница от метални жици, украсена с мънички лампи.
Лори прокарва пръсти по едната странична стена.
— Тези всичките са измазани с венецианска декоративна мазилка „Марморино“. Направена е от мраморно брашно и фин хоросан. Ефектът е все едно е велур. Проектирана е да улавя светлината и да се променя с течение на деня. Подобен е на ефекта, който са се опитали да постигнат върху стените на санаториума — те са били матови, за да намалят блясъка заради пациентите, но светли.
Въпреки обширното пространство и високия таван, в помещението е непоносимо топло и въздухът ухае силно на мента и евкалипт. Очите на Елин се стрелкат към ъгъла на стаята. От тавана виси още една стъклена кутия. Вътре има каска с козирка, направена е от месинг. Елин се приближава и прочита текста в кутията.
Пожарникарска каска, приспособена да се използва като тежест за заякване на мускулите на врата.
Айзак проследява погледа й.
— Част от „разказа“ — той изписва кавички с пръсти. — Има ги във всички общи пространства. Артефакти от стария санаториум.
Елин кима смутено.
Лори измърморва нещо на жената на рецепцията и отново се обръща.
— Марго, рецепционистката на спа центъра, ще ви разведе навсякъде по-късно, но аз ще ви покажа басейна — най-важното — гласът й е силен и властен.