Санаториумът [bg]

Елин омаловажи нещата. От момента, в който пристигнат Лори и майка й Корали, всеки август, натоварени с чанти, Елин и Лори ставаха неразделни. Часове наред плуваха, караха каяк, ходеха на пикник в гората зад плажа и ядяха багети, пълни с меко сирене, и дебели, лепкави парчета джинджифилов кейк.

Когато Лори се върнеше у дома, лятото за Елин свършваше. Тя пишеше дълги писма на приятелката си и й се обаждаше по телефона всяка събота.

Елин обаче знаеше защо разводнява историята — спомените за Лори събуждат спомени за самата нея каквато беше, преди да умре Сам, и не може да не се сблъска с разликата между предишното си аз и онази Елин, в която се превърна.

Има и още нещо. Нещо, което Елин се опита да пренебрегне, откакто е пристигнала в хотела. Вина. Вина за това как се раздели с Лори, колко внезапно посърна и увехна приятелството им.

— Идвала ли си й на гости тук?

Елин поклати глава.

— Мама искаше, но парите не достигаха.

— Не поддържахте ли връзка?

— Не — рязко отговаря тя. — След като Сам почина, всичко замря.

Елин помни писмата, които й изпрати Лори. И после, по-късно, съобщенията по телефона. Елин отговори апатично един-два пъти и после спря. Някак по-лесно й беше да не поддържа връзка. Не само заради спомените, но и защото малко завиждаше. Животът за Лори не се промени. Тя продължи по-нататък.

— Знаеш ли как са се запознали Лори и Айзак?

— Мисля, че чрез социалните мрежи. Той дойде да работи тук… Университетът на Лозана не е далеч от Сиер… където живее Лори. Тя му помогнала да се установи. Мисля си, че Айзак нарочно се е сближил с нея. Знаел е, че ще се ядосам.

— Не му обръщай внимание. Забавлявай се, не му давай онова, което иска. Отпусни се, Елин — Уил се облегна назад на стола си. — Почивката е от полза само ако не позволиш нещо да те тормози.

Елин огледа салона.

— Опитвам се, но това място… В него има нещо странно, нещо зловещо.

— Зловещо? — Уил се усмихна. — Не ти харесва само защото е извън зоната ти на удобство.

Той се шегува само донякъде. Никога не го е казвал, но тя знае, че го дразни липсата й на гъвкавост. Уил не може да я разбере и затова я превръща в нещо забавно.