![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Припомни си екскурзията миналата седмица. Двамата се пързаляха с шейната и набраха толкова много инерция, че изгубиха контрол върху управлението и се блъснаха в оградата в подножието на хълма. Габриел се озова прострян върху нея, като се смееше истерично.
Споменът мигновено приспа опасенията й. Стегни се, Адел, после пристъпи встрани, за да избегне паднал клон. Престани да мислиш най-лошото.
И тогава усети някакъв натиск върху глезена.
Закачи ли се? Друг клон?
Погледна надолу и се смрази. Около глезена й бе увита ръка в ръкавица.
После рязко движение я дръпна назад.
Адел падна по лице в мекия пухкав сняг.
Мънички ледени частици изпълниха устата и очите й.
6
Белите висулки, които висят от тавана, напомниха на Елин примка на палач.
Жиците са толкова дълги, че криволичат няколко метра. Кабелът е увиснал в средата, преди да продължи по-нататък, а самият полилей не е нищо повече от плетеница от жици, които образуват модернистичен клуп.
Това несъмнено е ужасно скъпо, художествена изява, която Елин не разбира, но както и да го погледнеш, странно е да го има на рецепцията на хотел.
Нещо толкова зловещо в пространство, което би трябвало да е приветливо.
Останалото не е много по-приятно за окото — кожени столове, наредени около тясна дървена маса, голяма плоча от сив камък за бюро на рецепцията. Дори картината над камината е мрачна — спирали от сива и черна боя, гневно размазани върху платното.
— Какво мислиш? — Елин сръгва с лакът Уил. — Мечтата на архитекта?
Тя винаги може да познае какво ще каже той по-късно: авангардна архитектура, предизвикваща емоции, завладяваща.
Елин е запаметила тези думи, защото за нея съдържат някаква поезия. Начинът, по който Уил говори за архитектурата и как открива цялото това чудо в тухлите и мазилката, разкрива много за мисленето и чувствата му.
— Много ми харесва. Сгради като тази са оказали огромно влияние върху архитектурата на двайсетия век. Характерните особености, които хората свързват с модернизма, са използвани за пръв път в санаториуми — Уил млъкна и се вгледа в изражението й. — На теб не ти харесва, нали?
— Не знам, струва ми се студена. Клинична. Такова голямо пространство, а малко неща. Няколко стола и маса.
— Това е нарочно — в думите му долови леко напрежение. Уил е разочарован, че тя не го е разбрала веднага. — Белите стени, дървото, естествените материали… Това е реверанс към първоначалния дизайн на санаториума.
— Тогава искат атмосферата да е стерилна, така ли? — струва й се странно, че някой умишлено би проектирал нещо, лишено от топлина и уют.
— Било е въпрос на хигиена, но също така са мислели, че варосването помага за внасяне на „вътрешна чистота“ — той изобрази кавички с пръсти. — Тогавашните архитекти експериментирали с дизайна, за да влияят на начина, по който се чувстват хората. Сграда като тази е използвана като медицински инструмент сама по себе си и дизайнът е трябвало да помогне на пациентите да се възстановят.
— Ами всичкото това стъкло? Не съм сигурна, че би ми помогнало.
Елин поглежда през огромния прозорец към снега, който се сипе яростно. Преспите пълзят покрай рамката, стъклото едва ли е преграда между нея и външния свят. Въпреки топлината, която се излъчва от огъня в камината, потреперва.
Уил проследява погледа й.
— Навремето са мислели, че естествената светлина и панорамните гледки са лечебни.
— Може би.
Елин погледна покрай него и очите й се спряха на малка стъклена кутия, увиснала от тавана на тънка метална жица.
Като се приближи, видя малко сребърно шише вътре, отдолу — няколко думи на френски и на английски.
СRАСНОIR — ПЛЮВАЛНИК.
Обикновено се използва от пациенти, за да се нажали разпространението на инфекция.
Елин направи знак на Уил да се приближи.
— Казваш ми, че това не е странно? Виси тук като някаква художествена инсталация?
— Цялото това място е инсталация — той докосна ръката й и тонът му омекна. — Но не става дума за това, нали? Нервна си, защото ще го видиш отново.
Елин кимна и вдъхна познатото, успокояващо ухание на одеколона му — пиперлив босилек и мащерка, лека опушеност.
— Изминаха близо четири години, Уил, нещата се променят. Вече нямам представа какъв е той.
— Знам. Но не мисли прекалено много за това. Остави миналото в миналото. Дошла си тук и това е ново начало, не само с Айзак, но и със случая Хейлър. Време е да теглиш чертата, Елин.
За Уил е толкова лесно. Като архитект, за него всеки ден е незапълнена страница. Винаги започва отначало и създава нещо ново.
Именно това качество я порази, когато се запознаха. Колко свеж изглежда. Неуморен, изпълнен с енергия и ентусиазъм. Тя се запита дали някога е срещала някой като Уил — кипящ от оптимизъм и развълнуван от живота. Развълнуван от всяко едно дребно нещо.
В деня, когато се запознаха, Елин тичаше за здраве. Смяната й беше свършила, прекара я предимно зад бюрото, преглеждайки доклади, и реши да потича по крайбрежната пътека от апартамента си в Торън към Бриксам. Лесни десет километра дотам и обратно.
Спря да направи няколко упражнения на крайбрежната алея над плажа и забеляза Уил до стената. Около него се виеше пушек, увиснал в неподвижния солен въздух.
Печеше на скара риба, чушки и пиле, което миришеше на кимион и кориандър.
Елин веднага усети, че я гледа. След минута и нещо Уил я повика и се пошегува. Някакво клише. Изглежда, на мен ми е по-лесно, отколкото на вас. Тя се засмя и двамата се заприказваха.
Елин веднага усети привличане. Във външния му вид имаше нещо необичайно сложно, което едновременно я плашеше и вълнуваше.
Разрошена тъмноруса коса, черни слънчеви очила в скандинавски стил, тъмносиня риза с къси ръкави, закопчана догоре.
Елин обикновено не харесва такъв тип мъже.
Всичко придоби логика, когато й разказа какво работи — архитект, и в подробности. Очите му блестяха, докато говореше. Бил директор по дизайна и специалните му интереси са застрояване и обновление на крайбрежието.