Императрица Сиси

Дори на дворцовия бал не успях да разклатя безупречната му поза. Докато се въртяхме в ритъма на валса, той не забелязваше, че съм в прекрасна рокля с елегантна гарнитура от зеленикаво-синя коприна, която мосю Уорт от Париж бе създал специално за мен. Обличането отнемаше още повече време, откакто широките кринолини бяха заменени от пищните драперии на шлейфовете и от турнелите38, но аз не пожалих сили за този бал. Франц Йозеф ме нарече „извънредно очарователна", придворните ми дами – „възхитителна като момиче", а граф Андраши? Той сметна за по-важно да ми напомни за пропуснатите ми задължения като императрица.

– Короната се нуждае от Вас, Ваше Величество. Виена не е същата без своята императрица.

– Не говорете глупости – възмутих се аз. – Да не мислите, че не знам как ме одумват злобно, как ме клеветят и обиждат? Никой не държи на императрицата. Аз пък нямам амбицията да им се натрапвам – отбягвах тъмните му очи, вперила поглед в ревера на елегантния му вечерен костюм. Болезнено осъзнавах, че всички в залата ни дебнеха.

– Вие имате син, който един ден ще носи императорската корона, Ваше Величество – намери той правилните думи, за да победи упоритата ми съпротива. – Сега е моментът да се положат основите на бъдещия европейски мир. Само една силна и единна Хабсбургска династия може да гарантира този мир.

– И как ще укрепя Хабсбургската династия, като се изтощавам в безкрайни церемонии и изпълнявам така наречените си монархически задължения в болници, бедняшки приюти и по лицемерни дипломатически приеми? – осведомих се аз с нотка на ирония, която той се направи, че не чува.

– Тези неща дават сигнал за стабилност и сигурност, за имперска суверенност. Те вдъхват надежда и оптимизъм. Не смятам, че наистина се налага да обяснявам това на моята императрица.

Въздъхнах. Той все още умееше да вниква в мислите ми. Трябваше да призная, че беше прав за едно: бъдещето на Рудолф си струваше усилията.

– Вие сте верен слуга на императора и на сина му, граф Андраши – примирено прошепнах аз. – Ще взема пример от вас, обещавам. Но не искайте пълна всеотдайност от мен. Нужна ми е и малко лична свобода, в противен случай ще се задуша в клетката си.

Валсът свърши, а с него и възможността да разменим поне няколко думи, не предназначени за чужди уши. Графът ме съпроводи до императора; загледана след него, с мъка се въздържах да не го повикам обратно. Как успяваше да изтръгва от мен обещания, които всъщност не исках да давам?

Бъдещето ме занимаваше силно през следващите дни, но не това на империята и на нейния престолонаследник, а на голямата ми дъщеря. Гизела си беше наумила да се омъжи. През последните години тя порасна и се превърна в млада жена с пищни форми, не чак красива, но когато се усмихваше – което за жалост се случваше рядко, – ставаше доста привлекателна и дружелюбна.