Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Не знаеш какво искаш от мен, Сиси – възрази той, смаян и възмутен. – Какво да правя, след като ме гониш от леглото си? Та аз съм просто мъж.
– Прави това, което мъжете винаги правят в такива ситуации – промърморих толкова тихо, че не знаех дали ме е чул. – Бъди сигурен, че няма да те упреквам.
Открай време беше трудно да убедиш Франц Йозеф в обратното, след като веднъж е взел решение. Той считаше това за лична атака, за незачитане на позициите му, дори – за обида към Негово Величество. Майка му бе формирала у него фаталното съзнание за собствената му непогрешимост. Нищо не бе в състояние да разклати тази абсолютна увереност – никакви аргументи, никакви възражения. Той беше императорът, а аз се страхувах, че и този път ще настоява на правата си като владетел и мъж.
Изпълнена със страх, очаквах отговора му. Дишах на пресекулки и напразно се опитвах да потисна нервната кашлица, която ме връхлиташе винаги когато се чувствах безпомощна и притисната до стената. Погледите ни се срещнаха. Не знам какво прочете той в очите ми, но накрая се извърна и напусна покоите ми.
– Ах, Сиси – чух го да казва, после вратата се хлопна и аз останах сама.
Коленете ми трепереха, свлякох се на един стол с червена тапицерия и се погледнах в огледалото. Лицето ми беше бяло.
Очите – широко отворени, огромни. Сънувах ли? Наистина ли Франц Йозеф си бе тръгнал? Нима бе отстъпил? Нима се бе оттеглил от личния ми живот?
Не ми се вярваше. Измина доста време, докато проумея, че наистина бях победила. Никога повече не зачекнахме темата и аз си правех оглушки за всички клюки, които по-късно стигаха до ушите ми – за разни шивачки на бельо от „Хофбург" и за търговски щерки от Виена – проявявайки безмълвната лоялност, която бях обещала на Франц Йозеф в онази нощ.
* * *
– Прекрасна си, Сиси! – Франц Йозеф се наведе над ръката ми в тънка атлазена ръкавица и я целуна с перфектна елегантност.
Погледнах изотгоре към грижливо сресаната му на път руса глава. Нима бе възможно косата на темето му да е започнала да оредява?
– И ти изглеждаш доста шик, Франци – поласкана, се реванширах с ответен комплимент. Това не беше лъжа от учтивост. Червената униформа със златни орнаменти и пагони все още му стоеше така добре, както преди много години.
– Представа си нямаш колко съм ти благодарен, задето си до мен днес – додаде императорът, когато седнахме един срещу друг в каретата, движеща се през утринна Виена по посока към катедралата. – Виенчани ще акламират красивата си императрица.
– Да се надяваме – промърморих аз, обзета от тягостни чувства. – Питам се само защо проявяват такова любопитство към мен.
– Е, как защо? – императорът се приведе напред и потърси погледа ми. – Те се гордеят с теб, Сиси, както се гордея и аз. Поласкани са, че цял свят им завижда за красивата императрица. Затова искат да те виждат от време на време в целия ти блясък и да ти се радват.
Въздържах се от отговор, защото вече съжалявах, че се бях съгласила с тази изтощителна и надута церемония. Във Виена ежегодната процесия с Тялото Господне не беше благочестивото събитие, което помнех от Бавария. В Дунавската метрополия тя беше същински панаир на суетата. В тази демонстрация на бижута и дрехи бяха впрегнати не само императрицата, но и всички придворни дами и цялата императорска свита. През миналите години се стараех да я избягвам, ала през 1870 година не успях.
Много преди изгрев-слънце се оставих в ръцете на моите камериерки – за превръщането на Сиси в императрица бе необходимо доста време. Сигурно изминаха повече от три часа, докато ми облекат бледолилавата рокля с шлейф, в чиито сребристи бродерии проблясваха диаманти, и докато Фани среши, сплете и вдигне на кок косата ми. И тъй като процесията се формираше още в седем заранта при катедралата „Свети Стефан", зад гърба си имах една неприятно кратка нощ и изпратих доста безмилостно послание към Господ, който ми бе надробил този спектакъл.
– Неявяването на Ваше Величество за седма поредна година би нанесло политически щети.
Дюла Андраши бе използвал цялото си влияние, за да ме убеди, когато се изправихме един срещу друг в малкото жилище на Ида Ференци.
– Да не искате да настроите цяла Виена срещу себе си? Отсъствахте при церемониите за Велики четвъртък, а също и при откриването на новата Виенска опера. При това специално заради Вас отложиха датата.
– Не се чувствах добре – оправдах се аз. – В последната минута получих стомашни болки, съпроводени с изпотяване, което ми попречи да присъствам на тържественото представление на „Дон Жуан".