Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Около „Гьодьольо" е пълно с диви кучета, случвало се е да нападат конете и да създават опасност за ездачите. Ваше Величество трябва да бъде подготвена за подобни ситуации, при целия Ви ездачески финес и цялата Ви лична смелост.
– Аха, значи се тревожите за мен, приятелю? – не устоях на изкушението да го упрекна, толкова много му бях насъбрала.
– Как може да се съмнявате, Ваше Императорско Височество?
– Вероятно защото в последно време не обръщахте достатъчно внимание на моята персона... – продължих да нажежавам опасния дуел аз, докато разглеждах прекрасното оръжие, инкрустирано със злато. Истинско произведение на изкуството, върху чието дуло дори беше гравиран знакът срещу уроки.
Не получих отговор. Той само ме изгледа безмълвно с тъмните си пламтящи очи. Стори ми се, че прочетох в тях странна смесица от тъга и нетърпение. Тъгата я разбирах. Нетърпението – не дотам.
– Не смейте да отричате! – предупредих. – Последния път ви видях във Виена, а в „Гьодьольо" идвате само когато ви праща императорът.
– Не сте справедлива към мен, Ваше Величество – защити се той. – Не минава нито час, в който да не давам най-доброто от себе си за моята императрица и кралица.
– На полето на политиката, в правителството, пред императора, само не и пред мен – нацупих се аз и тутакси усетих колко детински прозвучах. Побързах да вдигна ръка и да му попреча да отговори. – Няма нужда да се оправдавате, граф Андраши. Благодаря ви за загрижеността и за подаръка. Ще го нося със себе си, когато излизам на езда.
– Моля се Богу да не Ви потрябва никога, Ваше Величество.
Подадох му десницата си за целувка, но ръкавицата ми подчертаваше новата дистанция между нас също както събитията, които отдавна бяха решени през главата ми.
Вече политиката направляваше живота му, а не неговата императрица и кралица. Той придружи императора в пътуването му из Ориента, а клюкарите с наслаждение разчепкваха предполагаемия му флирт с императрицата на Франция, която срещнал там. Нека! Какво ме засягаха глупавите брътвежи на останалите у дома царедворци! Чакаха ме по-важни дела. Имаше хора, които се нуждаеха от подкрепата ми.
Сестра ми Мария, например, която най-после бе заченала от съпруга си и очакваше дете по Коледа. Заминах за Рим, който бездруго беше център на внимание – там се провеждаше църковен събор на папата с висшите сановници на Католическата църква.
Не успях напълно да запазя пребиваването си инкогнито. Папата ме прие на аудиенция във Ватикана; после Светия отец посети двореца „Фарнезе", изгнаническата резиденция на Мария и съпруга й, и това ни навлече церемонии, още по-безкрайни от тези във виенския двор, както и извънредно странната принуда да се придвижваме на колене.
За щастие дойде време Мария да ражда и това сложи край на официалната програма. Малката ми племенница се появи на бял свят точно по Коледа – за мен това беше чудесен подарък както за Коледа, така и за рождения ми ден. Радостта на Мария ме правеше щастлива. Не посмях да я попитам дали понякога си мисли за другото момиченце, което растеше някъде в Белгия. По-добре беше да не повдигам въпроса сега, когато май всичко започваше да се подрежда.
През декември и януари огромните прохладни зали на двореца „Фарнезе" приличаха на ледник, но въпреки това на мен ми допадаха повече от зимния „Хофбург", където завърналият се от Ориента Франц Йозеф празнуваше Коледа и Нова година с останалата част от семейството, без мен. Освен това край Тибър пролетта идваше по-бързо, отколкото край Дунава, и преди да се върна в Унгария, аз се насладих на великолепния първи лов за годината в компанията на римската аристокрация.
В Унгария бях придобила вкус към спортната ловна езда. физическите движения и възхищението на придружаващите ме унгарски и италиански благородници ми действаха благотворно.
Летях над ровове и трънаци, в ушите ми звучаха пръхтенето на конете и лаят на кучешката хайка, някъде назад оставаха удивените викове на придружителите ми, които не можеха да се мерят с мен по смелост и бързина – ето кога се чувствах жива по начин, водещ до пристрастяване. Ясно бе, че виенската аристокрация не го разбираше и остро го критикуваше. Всичко, което не се случваше във Виена, в абсолютния пъп на техния еснафски свят, им изглеждаше подозрително.
Нека! Установих се в „Гьодьольо" и пътувах до Виена само когато Франц Йозеф изрично ме помолеше да го подкрепя и да бъда до него. Това се случваше доста рядко, защото той вече почти не търсеше съвет от мен, както не го търсеше и министър-председателят на унгарското правителство. Аз вече нямах политическа значимост за нито един от двамата.