Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Към костюма носех модни малки ездачески цилиндри с мънички драпирани воали и по няколко чифта ушити по мярка ръкавици, нахлузени един върху друг. Екипировката ми включваше и ветрило – бях оценила интимността, която ми даряваше защитата на тъмносинята кожа, когато не желаех да ме гледат. Разбира се, използвах го едва след като се наситех на одобрението, възхитените погледи и беззвучните въздишки на моите придружители.
В крайна сметка и на мен се наложи да потискам въздишките си, докато каретата на граф Андраши ме отвеждаше към влака, защото дните в „Гьодьольо" отиваха към своя неизбежен край. Срещу мен с учтиво, невъзмутимо изражение седеше безупречният политик, глава на семейство и дипломат. Нито следа от боготворенето, което другите така страстно демонстрираха пред мен. Защото вече отдавна не изпитваше такова или защото избягваше изкушението?
Не смеех да попитам. Страхувах се от отговора.
* * *
– Защо това Световно изложение трябва да се състои именно във Виена? – измърморих с горчивина аз и захвърлих списъка обратно върху книжата, които покриваха почти цялата маса.
– От събитието се очакват големи печалби – Мария Фестетикс ми напомни неща, които всъщност ми бяха известни. – Всеки, който е в състояние да събере няколко жълтици, инвестира в спекулативни сделки; под сурдинка се говори, че ерцхерцог Луцвиг Виктор участвал със сума в размер на милиони.
– Типично за брата на императора – ни най-малко не се учудих на тази новина. – Как допуснах да ме убедят да участвам във всичките тези събития? Суматохата около сватбата на Гизела ми беше предостатъчна. Още съм изтощена от безбройните приеми.
– Но пък какъв прекрасен празник беше! – възторгна се графиня Фестетикс. – Вие бяхте толкова лъчезарна императрица, Ваше Величество! Грациозна, стройна като момиче, великолепна.
Нямах намерение да засенчвам важния ден на Гизела, но всички твърдяха, че център на тържествата е била по-скоро 35-годишната майка на булката, отколкото самата 16-годишна младоженка. Въпреки това не подобаваше Гизела да демонстрира такова облекчение при сбогуването ни на централната виенска гара. Развълнува се само като се разделяше с разплакания си брат. Рудолф направи изключително емоционална сцена, за което отново си навлече суровия укор на императора. Но и на самия Франц Йозеф му личеше колко му е трудно да се сбогува с голямата си дъщеря.
– Имате ли новини от младата съпруга, Ваше Величество? – Мария ми бе станала толкова близка, че знаеше кога може да наруши забраната да не заговаря първа императрицата.
– Разбира се, тя се обади, както му е редът – писмото от Гизела беше някъде под купищата бумаги. – Както изглежда, чувства се добре с Леополд. Да видим дали и занапред ще е така. Първоначално всичко изглежда толкова обнадеждаващо.
Също така обнадеждаващо започна и важното изложение на 1 май 1873 година, което събра във Виена гости от цял свят. Както се опасявах, събитието се изроди в отвратителна блъсканица между павилиони, празнични зали и пищни приеми. В безкрайна върволица се редуваха речи, химни, банкети, балове и посещения на учтивост, а също и визити на короновани глави. Едвам изпратихме семейството на германския престолонаследник, на което отделихме голямо внимание, както пожела императорът, и ето че пристигна кралят на Белгия. След това испанската кралица, разни съмнителни князе от източните провинции и не на последно място – царят на Русия, който доведе във Виена семейството на престолонаследника си, куп велики князе и огромна свита.
Заредиха се дни на безкрайно, изтощително празнуване и преобличане. Жегата, притиснала Виена, превръщаше всеки ден в ново изпитание. На всичко отгоре в мен все повече се утвърждаваше впечатлението, че интересът на посетителите бе насочен не към Световното изложение, а към моята персона. Очевидно и последният владетел от пустините на Ориента искаше да се убеди с очите си, че аз наистина съм най-красивата европейска императрица.
Колкото и да се стараех да отговоря на очакванията, безсмислената суматоха ми късаше нервите и подкопаваше здравето ми. Все същите церемонии, същите речи, същите жестове. Ала скоро се оказа, че повърхностният блясък не може да прикрива дълго горчивата истина: икономическите очаквания не вървяха в крак с обществените прояви. Докато висшата аристокрация танцуваше цели нощи по баловете, започна да се очертава ужасяваща вълна от фалити. Очакваните печалби от борсата се градяха върху чисто фантомни сделки. За една нощ богати мъже се превръщаха в бедняци, първите самоубийства шокираха Виена.