Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Изпълних дълга си, изиграх ролята си. Сега всички те искат от мен само да бъда красива и да им позволя да ми се възхищават – доверих на Ида примиренческите си разсъждения аз.
– Разбира се, само когато им се отвори време, за да се сетят случайно за мен. Колко съм огорчена!
–Не бъдете несправедлива, Ваше Величество – меко прошепна Ида. – Тези двама мъже носят огромна отговорност за империята, те жертват дори личните си желания за нея.
– Ас тях и моите – подигравателно подметнах аз. – Не съм ги молила за това.
– Трябва да проявите търпение, Ваше Императорско Височество.
– Така ли? – усъмних се аз. – И защо точно аз? Кой е разпоредил, че мъжете трябва да действат, а жените – да чакат? Историята познава много примери за обратното. Дори в нашия собствен дом.
– Това беше във времена на нужда, Ваше Величество.
– Искаш да кажеш, че сега не е такова време ли, мила Ида? Дай Боже да не се заблуждаваш. Все някога народът ще проумее, че няма разумна причина, поради която той да гладува, докато ние тънем в блясък и разкош. Времето на императорите и кралете е ограничено.
– Мили Боже, само ако тайната полиция чуе това! – Ида беше ужасена, но и запленена. – Това е подстрекателство към бунт, Ваше Величество! Не бива да говорите така.
– А какво да правя? Да се принасям в жертва, както иносказателно искаше от мен Ида? Кой би имал полза от лишенията ми? Империята? Унгария? Самата аз? – Нямах отговор и това засилваше безпокойството, което ме изпълваше все повече и повече.
Кога ли моето покорство е имало смисъл или е довело до успех? В повечето случаи то носеше само още по-тежки загуби и още по-строги ограничения. Можех да разчитам на внимание, възхита, симпатия и приятелство единствено когато извършех нещо скандално. Когато изумявах всички, когато ги ядосвах или ги хващах натясно, правейки нещо съвсем необичайно.
Дори моят мил педант Франц Йозеф отстъпваше най-лесно, когато го очаровах или изненадвах. Да не говорим, че и Дюла Андраши заслужаваше да му се напомни, че не възнамерявам да седя най-покорно, затънала в скука, и да се надявам на трошица от благосклонното му внимание.
Заинатих се и реших по-малко от когато и да било да съобразявам плановете си с другите. Единствено приятелските чувства, които хранех към Франц Йозеф, ме отведоха през лятото за няколко дни в Бад Ишъл, където заедно със семейството очаквахме пристигането му. Напразно чакахме. През юли Франция обяви война на кралство Прусия. Императорът, в сърцето си на страната на французите срещу свръхмощните прусаци, но официално неутрален, не можеше да напусне нито писалището, нито министрите си през тези кризисни дни.
Той дори се изкушаваше от идеята да подкрепи Франция, така че политическите обстоятелства ми забраняваха да продължа пътя си към Бавария, при моето семейство, както предвиждах първоначално. Освен това братята ми Лудвиг и Карл Теодор се сражаваха на бойното поле на страната на Прусия, а мама се тревожеше за тях. Не възнамерявах да прекарам следващите седмици в Бад Ишъл под безподобния надзор на свекърва си, затова избягах в Нойбург, намиращ се в подножието на Северните Алпи в областта Щирия.
Разделена от Франц Йозеф само на пет часа път, аз получавах неговите писма, които ме информираха за окончателната победа на прусаците в битката при Седан и за ареста и детронирането на френския император. Сега и Австрия бе принудена, ще не ще, да се спогоди с могъщата Прусия. Дошло беше време за коренна промяна в имперската външна политика.
Надеждата ми, че императорът ще се посъветва с мен по този въпрос, беше излъгана. Прекарах зимата на 1870 година с дъщерите си в Мерано, после отново отидох в „Гьодьольо", следващото лято бях в Бавария и в Бад Ишъл, през октомври 1871 година отново избрах Мерано – и през всичкото това време той не направи дори опит да узнае мнението ми.
Не само аз бях изненадана, когато съпругът ми – без каквото и да било ходатайство от моя страна – реши да назначи Дюла Андраши за нов външен министър на империята и да се раздели с граф Бойст. Още преди години му бях препоръчала да се възползва от дипломатическите способности и от умната глава на моя унгарски приятел, ала когато това се случи, изпитах не само задоволство, но и силна тъга. Бяха се споразумели без мен. Какви още доказателства исках за моята маловажност?
Време беше да погледна фактите в очите. Външният министър на Хабсбургската двойна монархия имаше право да бъде приятел и доверено лице на императрицата, ако изобщо намереше време затова, ала тяхната забранена любов окончателно принадлежеше на миналото. Без да подозира, Франц Йозеф бе издигнал стена, която ни разделяше завинаги. Във Виена бездруго съзираха моя почерк в това назначение. Всичко живо – от майката на императора до консервативната аристокрация – окайваше либерализма, който изповядваше граф Андраши. Колкото по-рядко ни виждаха заедно в бъдеще, толкова по-бързо щеше да затихне клюката, а той да има възможност да работи, както трябва.