Императрица Сиси

След смъртта на съпруга си Нене се бе отдала всецяло на Бог и на своите деца, занемарявайки външния си вид; уплаших се от прекомерната й набожност и силните й майчински чувства. Можех да разбера презрението й към външните условности, но не и фанатичната й религиозност.

Мария, която бе загубила малката си дъщеря още в първата година след раждането й поради трагичната небрежност на детегледачката, беше принудена по политически причини да се откаже от изгнанието си в Рим. Сега живееше със съпруга си ту в Париж, ту в Бавария. Видя ми се неспокойна и нещастна като Матилда, а и последните новини на София не звучаха обнадеждаващо: макар през 1868 година да бе родила момиченце, тя страдаше от депресия и бракът й май също не беше особено щастлив.

Майка ни слушаше вайкането на дъщерите си и бърчеше чело, а когато започнах да си стягам куфарите, си отдъхна с явно облекчение. Малкото хубави мигове на тази година прекарах – къде другаде? – в „Офен" и „Гьодьольо". Ловният сезон примами за кратко дори Франц Йозеф в Унгария и за няколко слънчеви есенни дни нашият тамошен дом се превърна в рая, за който мечтаех.

Човекът, който внасяше ред и система в този рай, беше началникът на моята конюшня Хари Холмс – същински архангел, споделящ пристрастеността ми към чистокръвните коне и зорко надзираващ оборите. Макар да бе попрехвърлил шейсетте, аз не си представях да поверя другиму моите четириноги приятели. Той съдеше строго и за гостите ми – според ездаческите им способности, а не според благородническите титли. Мъже като принц Лихтенщайн, граф Николай Естерхази, графовете Карой или Батиани му импонираха не със славните си фамилии, а единствено защото яздеха умело и разбираха от коне.

Щеше ми се и Рудолф да се възползва от способностите на тези мъже, към които през онази есен се присъедини и Дюла Андраши, но синът ми просто не беше направен от ездаческо тесто. Беше твърде нервен и неспокоен, а това състояние се предаваше и на най-миролюбивия кон. Тревожех се, когато го виждах на седлото, затова му забраних да ме придружава, а той възприе тази забрана гордо, но и с нескрита тъга. Беше ми мъчно за него, но какво трябваше да сторя? Императорът никога не би ми простил, ако Рудолф се нарани при падане от коня.

След тъжните месеци на траур и скръб аз с цялото си сърце се отдадох на чистото удоволствие от физическото движение. Харесваше ми да бъда планетата, около която кръжи вниманието на всички тези храбри, млади спортсмени. Но най-вече ми допадаше искрицата на ревност и гняв в очите на един определен граф.

Той не подозираше какви усилия полагах в усамотението на моите покои, за да усъвършенствам образа на елегантната амазонка, от който да се възхищава. Кройката на черните и тъмносините ми ездачески костюми с гарнитура от тясна ивица самурена кожа трябваше да бъде толкова тясна, че да ми лепнат като втора кожа. Шивачката прикрепяше с миниатюрни бодове полата в талията, едва след като горната част ми стоеше като изваяна, без нито една гънка. Това беше истинско мъчение, защото през цялото време тя не биваше да докосва тялото ми, но резултатът си струваше усилията.