Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
В края на юли всичко това окончателно ми дойде до гуша. Използвах за предлог месечното си неразположение, за да се оттегля в Пайербах край Райхенау. Желаех самота, чист планински въздух и бързо ходене сред природата. Не ме беше грижа, че разни короновани глави най-безочливо настояваха да ги приема, сякаш това се разбираше от само себе си. Франц Йозеф се подлагаше на тази напаст и изискваше същото от Рудолф, но това си беше негова работа. На мен ми беше писнало от помпозни приеми и тъпи комплименти.
Чисто и просто отказах да участвам повече в тази тупурдия. Накрая направих само едно изключение – поддадох се на женското си любопитство, макар че продължавах да негодувам срещу условностите. Ставаше въпрос за Насреддин39, персийския шах, който бе пристигнал във Виена с гигантска свита и живееше в „Лаксенбург". Граф Кренвил имаше съмнителното удоволствие да подготви двореца за владетеля, роднините му, жените от харема му и не на последно място – за четирийсет овни, пет кучета, четири газели и огромен брой коне.
Разказаха ми, че междувременно графът бил пред пълно отчаяние, защото шахът не спазвал нито една уговорка, ако не бъдела одобрена от астролога му, и изрично настоявал да ме види. Нямало да си замине преди това. Дори вестниците се намесиха в спора, либералните бяха на моя страна. Те задаваха въпроса защо Европа отдава такива почести на шаха, който всъщност бил тиранин, и съзираха в отказа ми знак, че дори той няма право да нарушава безнаказано нравите и приличието.
Имаше опасност ориенталският велможа да разделя общественото мнение във Виена още месеци наред, затова отстъпих пред уговорките да се появя на прощалното му соаре. За моя изненада вечерта се получи доста забавна. Очаквах безпардонен тиранин, а се срещнах с безмълвен мъж, който си сложи на носа очила със златни рамки и ме огледа, сякаш бях изложена за продан на публичен търг като робините му.
Той не изрече нито дума освен „Ah, qu'elle est belle!"40 , а в последвалия разговор, който проведохме на френски, с кротката си плахост ми напомняше за Рудолф.
Трогната от стеснителността му, аз го дарих с усмивка, а после заедно наблюдавахме големия фойерверк в „Шьонбрун".
По-късно ми разказаха, че бил определил тази вечер като най-хубавата от цялото си пътуване из Европа и сравнил фигурата ми с елегантен кипарис. На следващата сутрин си заминаваше, затова сметнах дълга си за изпълнен и се оттеглих за лятото в Бад Ишъл. Тъкмо навреме, защото малко по-късно във Виена избухна холерата.
Макар да се опитваха да скрият мащабите на епидемията, започна истинско бягство на аристокрацията от Виена. Решително отказах да се върна в столицата за приема на италианския крал Виктор Емануил. Нямах друг избор заради Валерия. Нима трябваше да изложа малката на опасност, като се заразя самата аз или пренеса заразата? И освен това нито императорът, нито неговият външен министър не можеха да ме накарат да се усмихвам на един мъж, който бе принудил сестра ми Мария и съпруга й да заминат в изгнание.
Германският император, който пристигна през октомври, също мина без моето присъствие. Отидох за няколко дни до Виена едва заради 25-годишнината на управлението на Франц Йозеф през декември. Още илюминации и фойерверки, тържествени слова, празнични богослужения.
– Всичко това служи единствено за демонстриране на нови рокли, стари семейни бижута и на собствената значимост – възбунтувах се аз срещу показното си присъствие редом с императора.
– Твърде строго съдиш хората, Сиси – отговори Франц Йозеф, докато пътувахме в каляската към поредния прием. – Те обичат пищните събития, които отвличат вниманието им от всекидневието, обичат и красивата си императрица.
– Това не е никаква любов – прошепнах толкова тихо, че думите ми потънаха в тракането на колелата и разговорът ни замря. Ако това беше мнението на Франц Йозеф за любовта, нищо чудно, че пътищата ни се раздалечаваха все повече и повече.
– Те не разбират защо се криеш в закрити превозни средства, защо покриваш хубавото си лице с воали и не желаеш да се покажеш пред тях – подхвана отново императорът след кратък размисъл. – Ех, да беше престанала да задълбаваш в тази пуста свръхчувствителност.
Свръхчувствителност! Колко хубаво, че собственият ми съпруг ме разбираше така „добре"! Стиснах устни, за да не кажа нещо не на място. Този път той не се опита да ме убеждава в правотата си. Останалата част от пътуването премина в мълчание.
Свободата на движение, която така ценях в „Гьодьольо", Бад Ишъл или Мерано, продължаваше да е недостъпна за мен във Виена. Щом дръзнех да направя няколко крачки извън дворцовия церемониал, опитът завършваше с катастрофа. Не можах дори да се пошляя по новата виенска „Рингщрасе", без да привлека нежелано любопитство.