Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Едва шестнайсетгодишна, тя се влюби в принц Леополд Баварски, който всъщност трябваше да се ожени за принцеса Амалия фон Кобург. Вече се водеха преговори за тази сватба. Гизела обаче се заинати – колкото от наивност, толкова и от дебелоглавие, което страшно ми напомняше за нейната баба – и се фиксира върху младия баварец, с когото се бе запознала на семейни срещи и при посещенията ни в Бавария. Искаше него и никой друг. Принцът от династията Вителсбах, десет години по-голям от дъщеря ми, не беше нито красавец, нито блестяща партия за една ерцхерцогиня от династията Хабсбург.
– Сигурна ли си, че искаш да се омъжиш именно за Леополд? – направо изгубих ума и дума, когато тя ми съобщи за желанието си. Никога не бе изговаряла толкова много изречения наведнъж в разговор с мен. След като каза, каквото имаше да казва, млъкна и само кимна енергично.
– Още си много млада – потърсих повод да отложа решението й аз. – Нима искаш отсега да се поставиш под безпрекословното командване на мъж, когото познаваш само от няколко гостувания у баварските роднини?
– Да – отново кимна Гизела. – Леополд е точният човек.
– Чудя се, че си склонна да се откажеш толкова млада от свободата си – промърморих под нос, обезоръжена от дебелоглавието й. – Човек не цени това, което притежава, докато не го загуби.
Голямата ми дъщеря се съпротивляваше на подобни забележки безмълвно, но упорито, така че скоро с Франц Йозеф капитулирахме. Поканих баварския принц за императорския лов на бекаси в „Офен" и в „Гьодьольо" и накрая отпразнувахме годеж, който намирисваше на оскърбление към принцеса Амалия. Добре, че брат ми Макс Емануел беше влюбен в Амалия и малко по-късно се ожени за нея, така че до вражда не се стигна.
По изключение в този случай споделях мнението на майката на Франц Йозеф, която резюмира събитията в обичайния си лаконичен стил: „Семейното щастие на малката и на кроткия Леополд според мен е гарантирано, ала тази женитба не струва нищо като партия."
Но какви алтернативи имаше моята Гизела? В момента нямаше европейски принцове на възраст за женитба. Надявах се наистина да бъде щастлива. Все пак щеше да живее в Мюнхен, за което й завиждах.
Не беше писано на свекърва ми да доживее тази сватба. Още в началото на годината здравословното й състояние се влоши, а през май ми се наложи да прекъсна посещението си в мекия климат на Мерано, защото ерцхерцогинята във Виена давала повод за сериозна загриженост. Треска, прераснала във възпаление на белите дробове, изсмукваше силите й и лекарите се опасяваха от най-лошото. Бдях край леглото й. Отначало от чувство за дълг, а после по ред други причини. Действаше ми тягостно, че тази амбициозна и могъща жена бе изгубила желание за живот.
– Всичко свърши, Сиси – за първи път от десетилетия тя се обърна към мен с любимото ми име. – Не изпитвам тъга. Съжалявам единствено за грешките, които допуснах.
– Всеки прави грешки – отвърнах аз.
– Грешките на властимащите са с най-лоши последици – възрази тя. Това беше един от последните разговори, които водихме. Последваха часове на страдание, в които нямаше място за приказки.
След екзекуцията на Максимилиан тя бе преживяла само поражения и разочарования. Политическата изолация, в която се бе оттеглила – колкото доброволно, толкова и по принуда – разяждаше гордостта и подкопаваше здравето й. Франц Йозеф заповяда да покрият улицата под прозорците й пред „Хофбург" със сено, което да заглушава шума от колелата на каретите и от конските копита, ала това вече не й помагаше. На шейсет и седем години тя бе легнала, за да не стане никога повече.
При това положение всички грешки и обиди бяха забравени. Сега тя беше просто моята леля София, която изминаваше последния си труден път. Точно по същото време се разболя Валерия, така че аз делях времето си, доколкото ми бе възможно, между двете болнични легла. Мъчителната борба на императорската майка със смъртта продължи десет дни, а аз живеех в постоянен страх, че може да склопи завинаги очи, докато съм при дъщеря си.
Церемониалът определяше и този последен час. Около смъртния й одър се събраха най-важните персони в двора: министрите, нейната свита, семейството. Всички седяха и чакаха края, повече или по-малко невъзмутимо. Часове наред, пристегнати в официални дворцови одежди, а очевидно и с къркорещи стомаси, те безмилостно наблюдаваха как умира тази някога тъй могъща жена.